Винс Флин - В случай на опасност

— Да.

— И да ме оставите в неведение.

— Така никой няма да ви обвини за нищо.

— Ами белезите върху затворниците? Как щях да ги обясня?

— Не беше умишлено. Той се опита да ме ухапе.

Рап погледна монитора; двамата офицери също се обърнаха. Хагани още седеше вързан за стола. Окървавеното му лице изглеждаше ужасно. Мич се намръщи:

— Е, не е толкова сериозно, колкото изглежда.

— Достатъчно сериозно изглежда, господин… — Генералът остави въпроса недовършен.

Рап се поколеба за момент, но после си помисли: „Е, какво пък, вече достатъчно съм затънал.“

— Рап… Мич Рап.

— За ЦРУ ли работите? — попита Гарисън.

— Да.

— Шпионин сте — измърмори Лиланд.

— Специалист антитерорист.

— Какво точно включва това? — поинтересува се генералът.

— Включва работа с хора като тези. — Рап посочи екрана.

— „Работа“ — повтори Гарисън. — Доста неясно звучи.

— Ние работим в различни сфери, генерале. Не очаквам някой, който носи униформа като вас, да одобри напълно онова, което правя. Вие в армията имате свои правила… дисциплина. Трябва да поддържате боеспособността си. Аз… аз съм от хората, които се промъкват в тила на врага под прикритието на нощта, за да му пререже гърлото.

— В това ли се опитвате да повярвате, за да можете да спите нощем? — измърмори Лиланд, като скръсти ръцете си и го погледна презрително.

Рап вдигна глава и внимателно изгледа капитана. Изобщо не се интересуваше какво мисли този офицер все още с жълто около устата, но трябваше да спечели достатъчно време за Неш и момчетата, затова се налагаше да включи и него в спора.

— Спя като къпан, капитане. Ами вие?

— Точно заради хора като вас губим войната.

Мич вдигна вежди:

— Не знаех, че губим.

— Това е война на умове и сърца, знаете го. Нищо не печелим, като изтезаваме пленници, за да им изтръгваме лъжливи самопризнания.

— Лъжливи самопризнания… затова ли си мислите, че съм тук? Онзи човек в стаята… знаете ли изобщо кой е той?

— Няма значение кой е и какво е направил. Като офицер в американската армия, аз съм се клел да спазвам Женевската конвенция.

— Също така сте се клели да защитавате и отбранявате Съединените американски щати. Кой стои на първо място, Женевската конвенция или родината ви?

— Еднакво важни са.

— Сигурен съм, че във вашия малък подреден свят е така, капитане, но в истинския свят, от другата страна на бойната линия, нещата не са толкова цивилизовани.

— Тук грешите, господин Рап.

— Нима? Много обичам да слушам поучения от контета с изтупани униформи, които си мислят, че знаят как стоят нещата. Разкажете ми как, капитане. Кажете ми колко терористи сте убили. Кажете ми колко пъти сте раняван.

Лиланд премести тежестта си от единия крак на другия и вирна надменно брадичка.

— Господин генерал, мисля, че си губим времето. Ще разрешите ли да го арестувам и да го затворя в килия?

Капитанът постави ръка върху кобура на хълбока си.

— Капитане — спокойно го предупреди Рап, — ще счупя китката ви, преди да измъкнете това нещо от кобура.

— Успокойте се, капитане — каза Гарисън. — Искам първо да го изслушам. Така… — обърна се към Рап — … за каква секретна информация говорехте?

Информацията наистина беше секретна и сега Рап трябваше да реши каква част от нея да издаде пред двамата. Съвсем оправдано би било, ако поиска капитанът да излезе, но той не искаше да му даде възможност да види какво става навън. Затова се налагаше да им разкаже силно съкратена версия за истинското положение.

— Преди около месец заловихме терористична група на „Ал Кайда“, готвеща се да проникне в Щатите. Няколко седмица по-късно разкрихме втора. При разпитите установихме тревожния факт, че членовете на двете групи са отлично обучени командоси. Бяха разузнали щателно целите си. Бяха прехвърлили предварително оръжията си и не става дума само за автомати… става дума за мощни експлозиви, запалки, дистанционни взриватели — сериозен арсенал. Можеха да нанесат сериозни поражения. Във всеки случай при разпитите…

— Имате предвид мъченията — прекъсна го Лиланд.

Рап погледна старшия офицер и предупреди:

— Господин генерал, при цялото ми уважение, ако този каже още една дума, ще го просна на земята. И повярвайте ми, никой няма да ме накаже за побой над някой всезнайко с нисък чин, който се опитва да ми пречи при опитите да предотвратя терористично нападение на територията на Съединените щати. Внимателно чуйте какво ще ви кажа… и двамата. Тази операция — тайното ми посещение във вашата база — е в отговор на сериозна разузнавателна информация, че има и трета терористична група, все още неразкрита. — Той замълча за момент, за да осмислят чутото. — Точно така, има още една група. Осем до десет добре обучени мъже.