Винс Флин - В случай на опасност

— Това включва ли да се представяте с фалшива самоличност като офицер от Военновъздушните сили на САЩ? — попита Гарисън.

Рап не знаеше какво да отговори, затова замълча.

— Или да пребивате затворници? — добави Лиланд.

— Стига толкова — изръмжа Рап. — Всички вън. — Отмести поглед от двамата офицери. — Трябва да поговоря насаме с генерала и неговия адютант.

Започна да изкарва хората към коридора. Всички тръгнаха с изключение на Неш.

— По-полека — намеси се капитанът. — Не мисля, че сте в позиция да давате заповеди.

Рап се обърна бързо към него, за да не му даде време да каже още нещо, например да заповяда на войниците да останат на място.

— Генерале, съветвам ви да заповядате на този всезнайко да си затваря устата. Това, което ще ви кажа, е строго поверително. Само президентът, министърът на отбраната и неколцина други са информирани. Не мога да говоря за това пред цяла стая обикновени войници.

Без да чака отговор, Рап изкара и останалите. После се обърна към Неш:

— Вие също.

Размърда беззвучно устните си: „На самолета“.

Неш поклати глава:

— Не.

— Това е заповед! — Рап хвана приятеля си за ръкава и го поведе към вратата. Добави шепнешком: — Връщай се във Вашингтон. Аз мога да се оправя тук… ти не можеш. Кажи им, че съществуването на трета терористична група е потвърдено, и уреди прехвърлянето на Мохамад в наши ръце.

— Мич, това са сериозни неприятности.

— Преживявал съм и много по-лошо. Ще се измъкна.

Неш погледна към двамата офицери в стаята и измърмори:

— Не бъди толкова сигурен. Тоя Лиланд е голям задник.

— И аз не съм цвете — усмихна се Рап. — Просто качи всички в самолета и се махайте.

Тайнственият полковник заведе агента от ЦРУ в дъното на късия коридор, където спряха и размениха няколко думи. Без да ги изпуска от поглед, капитан Лиланд каза:

— Господин генерал, това не ми харесва. Не вярвам на тези шпиони.

— Няма да навреди, ако го изслушаме.

Гарисън най-после се беше разсънил. Бързо развилите се събития му бяха помогнали да проясни мислите си и сега се чувстваше в състояние, по-адекватно за командване. „Обърканата мисъл не е опасна само в сражение“ — помисли си. Преди минути цялата му кариера бе минала пред очите му като на филм, забързана последователност от кадри, която несъмнено щеше да завърши с трагична развръзка. Сега мислите му бяха съвсем други. Загледа двамата разговарящи мъже. Никога не му беше харесвало в базата му да се мотаят шпиони. Те бяха нахални копелета, които като че ли постоянно търсеха как да създават неприятности, но сега значението им за успешното водене на война беше може би по-голямо от кой да е друг период в историята. Онзи, който носеше нашивки на полковник, се обърна и отново се приближи.

— Сър, мисля, че трябва да го арестуваме — настоя Лиланд.

Гарисън вдигна ръка, за да го накара да замълчи.

— Искам първо да чуя какво има да ни каже.

Вероятността човекът наистина да изпълнява мисия, възложена лично от президента, трябваше да се провери.

— Не очаквайте да чуете истината.

— Няма да навреди, ако го изслушаме, капитане.

— Господин генерал — започна Рап, като спря на няколко стъпки от тях, — извинявайте за тази сцена, но положението е сериозно.

— Нищо не извинява отношението ви към затворника, което видяхме — обади се Лиланд.

— Капитане, ако се интересувам от мнението ви, ще ви попитам.

— Това е база на Военновъздушните сили на Съединените щати. Нямате власт да заповядвате на когото и да било тук. Мисля…

— Мисля, че трябва да си затворите проклетата уста — сопна се Мич. — Аз съм висш разузнавач, капитане, което ме приравнява към редовен офицер. Длъжността ми е специален съветник по тероризма на директора на ЦРУ, директора на Националната разузнавателна служба и Националния съвет за сигурност. Личен приятел съм на министъра на отбраната и президентът има номера ми на копче за автоматично набиране, затова, ако нямате някакви други по-високи пълномощия от онова, което ви позволяват тези две скромни нашивки на пагона, по-добре се омитайте от стаята и ме оставете да разговарям с генерала.

Лиланд се изчерви. Рап реши, че най-после му е затворил устата, затова се обърна към командира на базата и продължи:

— Бих искал да ви се извиня за всичко това. Методите ми не са приятни за гледане. Ако ви бях предупредил какво смятам да правя, нямаше да разрешите.

— Затова решихте просто да се промъкнете, така ли?