Винс Флин - В случай на опасност

— Какво искате от тези двамата — попита генерал Гарисън, — след като вече сте заловили другите?

— Заловихме само обикновени бойци. Никой от тях не е участвал в подбора и планирането на нападенията.

Генералът кимна и посочи двата монитора:

— Ами тези?

— И двамата са високопоставени терористи. Всъщност малко преди да се появите, Ал-Хак преговаряше за споразумение.

Гарисън сведе очи за момент, после попита:

— Какво очаквате от мен?

— Върнете се в леглото. Престорете се, че не сте разбрали нищо. Сутринта ще си заминем и да се надяваме, че ще съберем достатъчно информация, за да разкрием третата група и да я обезвредим, преди да е започнала да действа.

Дори в момента, в който изричаше тези думи, Рап съзнаваше, че няма да стане. Въпреки това трябваше да опита.

Командирът на базата погледна адютанта си. Отново се обърна към Рап:

— Дайте ни една минута да го обсъдим.

— Разбира се. Вие командвате, генерале.

Мич остана на мястото си между тях и коридора, водещ към изхода.

Генерал Гарисън и капитан Лиланд се отдалечиха в другия край на помещението.

— Какво мислиш? — тихо попита командирът.

— Този човек не ми харесва. Не му вярвам. Мисля, че лъже.

— Не те питам дали да започна да излизам него, капитане. Очаквах малко по-обосновано мнение.

— Извинявайте, господин генерал. — Лиланд замълча за момент, отърси се от личната неприязън и продължи: — В такива ситуации онова, което носи неприятности на командира, не е самото престъпление. Вие не сте направили нищо нередно, сър. Онова, което може да ви донесе неприятности, е потулването на случая. Много често се получава например, когато се опитате да направите услуга на приятел… някой стар другар от академията.

Лиланд погледна за миг Гарисън. Сякаш двамата имаха някаква скрита тайна. След като генералът не реагира, продължи:

— Започва невинно, защото си мислят, че никой няма да разбере. Обикновено обаче ги хващат и започват проблемите. Вместо само един да пострада, двама, трима, четирима… дори десетки души провалят кариерата си.

— Искаш да кажеш… че ако си легна и се престоря, че не съм видял нищо, някой в крайна сметка ще научи, че съм знаел, че е бил тук.

— Да, а също, че се е представил за офицер от армията, че е издевателствал над затворник и Бог знае още какво.

— Мислиш, че трябва да го арестуваме, така ли?

— Да! — убедено отговори Лиланд. — Така не правите нищо нередно, сър. Просто действате по устав.

— Ами тази трета терористична група?

Генералът явно не осъзнаваше опасността не само за кариерата на капитана, а и за своята. Това не се хареса на Лиланд.

— Ами сенатор Лонсдейл? Как мислите, че ще реагира, когато узнае за това? Повярвайте ми, сър, не ако узнае, а когато узнае, тя ще поиска главата ви на тепсия. Ясно го каза, преди да тръгне. Това ще е краят на кариерата ви, господин генерал.

Гарисън погледна агента от ЦРУ в другия край на помещението. Той бе прав. Наистина щеше да е по-добре, ако изобщо не беше ставал от леглото. Погледна на двата монитора двамата фанатици в стаите за разпит. Голяма каша.

— Хубаво, но как ще спим спокойно, ако казва истината — заразмишлява на глас генералът. — Ако бъде извършено терористично нападение.

— Няма доказателства за това, сър. На шпионите това им е работата. Да гонят духове. Да всяват излишна паника.

— Това не означава, че не казва истината.

Лиланд въздъхна нервно:

— Не е наша работа да решаваме.

— Значи според теб трябва да го арестувам.

— Да, сър. Това е най-разумното.

— И какво после?

— Ще докладвате на началниците си и те ще решат какво да правят.

Гарисън се замисли дълбоко. Не можеше да се отърси от чувството, че допуска грешка, но нямаше какво друго да направи.

— Добре — измърмори вяло, — сложи го в карцера и информирай централното командване.

— Слушам!

Лиланд грейна от удоволствие и отдаде чест.

— Още нещо. Не искам да се вдига шум около това. Да не плъзват слухове. Искам да остане между нас двамата и момчетата от охраната в другата стая. Пентагонът и президентът могат да погледнат със съвсем друго око на ситуацията.

— Съмнявам се, сър.

Лиланд се обърна, за да арестува Рап.

— И още нещо, капитане.

Адютантът спря и погледна командира си.

— Не бъди толкова самодоволен. Имам чувството, че един ден и двамата ще съжаляваме, че изобщо си ме вдигнал от леглото.

Излизаше с много мъже, но от години не беше имала сериозна връзка. Онези, които имаха поне малко здрав разум, просто я отбягваха, а тези, които продължаваха да я търсят, я тревожеха поради простия факт, че би трябвало да са по-предпазливи. Освен това се опасяваше, че може някой да е агент на чуждо разузнаване. Това беше стар метод — да използваш женското сърце или мъжкото… друго нещо, за да поставиш някого в компрометираща ситуация. Затова имаше проверки на досиета, следене от контрашпионажа в Ленгли и вероятно от ФБР. Тя не протестираше. Би било безотговорно, ако се възпротивеше.