Винс Флин - В случай на опасност

— И каква по-точно е позицията ви, господин Рап? — насмешливо попита тя. — Да не би да предложите Съединените американски щати да приемат като официална политика изтезаването на военнопленници?

Разговорът бе стигнал до повратната точка, която Мич очакваше. Около една трета от сенаторите в комисията се подсмихнаха подигравателно на саркастичната забележка на председателката им. Той се опита да преодолее омразата си към тях и да я удави в съжаление, както го беше посъветвала Кенеди.

— Моята позиция, госпожо председател и уважаеми сенатори, е, че това правителство трябва неофициално да си запази правото да използва екстремални мерки в случаите, когато сме заплашени от терористични атаки.

— Екстремални мерки — повтори Лонсдейл, като го погледна неодобрително. — Несъмнено това е евфемизъм за мъчения.

— Госпожо, преди десет години прекарах една седмица в сирийски затвор — заяви Рап без злоба или превъзходство. — От личен опит мога да ви кажа, че има огромна разлика между мъчения и екстремални мерки. — Погледна най-либералните членове на комисията, както го беше посъветвала Кенеди, и продължи: — Дами и господа, уважавам позицията ви по този въпрос. Никой от хората, с които работя, не обича изтезанията. Никой от нас не изпитва удоволствие да причинява болка на затворници и ние не го правим, защото ни е скучно или за да задоволяваме садистичните си наклонности. Правим го в изключително малък брой случаи с единствената цел да спасим живота на наши съотечественици.

— Господин Рап, какво ще стане, ако човекът е невинен? — попита председателят на Комисията по международни отношения.

— Знам само за един такъв случай и аз не съм бил замесен в него. Въпросният човек не е бил изтезаван по начина, по който повечето хора си представят тези разпити, но признавам, че е бил подложен на сериозен стрес, предназначен за сломяване на волята. Това не е приятно изживяване, но затворникът е бил освободен без физически травми.

— А какво ще кажете за психическите травми? — попита Лонсдейл.

Мич кимна:

— Уместен въпрос. Не се съмнявам, че въпросното лице е преживяло психическа травма. Ние правим всичко възможно, за да компенсираме този човек, и сме му осигурили медицинска помощ. Отново ще кажа, че не се гордея с това и не съм участвал в случая, но признавам, че е станала грешка. Една грешка на стотици разпити.

— Не ни успокоявате много, господин Рап.

— Това е мръсен занаят, госпожо сенатор. Тези религиозни фанатици искат да ни причинят голямо зло и моята работа е да ги спра. Затова предприех тази рискована операция. Заловихме двама души, висши членове на талибанското командване и тясно свързани с „Ал Кайда“. Мъже, на чиято съвест тежи смъртта на хиляди невинни, а аз нямам право да говоря с тях. Един от тях, Мохамад ал-Хак, призна за съществуването на трета терористична група, без дори да го пипнем с пръст.

— Да, защото сте го заплашили да го предадете на касапина от Мазар-и-Шариф… генерал, как му беше името?

— Точно така. Само по този начин можем да накараме тези хора да говорят. Мохамад ал-Хак не е американски гражданин. Той е терорист.

Лонсдейл заяви с изненадващо спокоен тон:

— Господин Рап, напомням ви, че тази комисия, а също и неколцина федерални съдии вече са обмислили въпроса. Нашата страна е ратифицирала Женевската конвенция. Задължени сме да осигурим на пленниците закрила, която им дава законът.

— Ами терористите, които умишлено нападат цивилни обекти? Кой ги контролира и следи да спазват Женевската конвенция? — Рап погледна към дясната страна на масата и добави: — Всички знаем отговора. Те не са подписвали Женевската конвенция и никога няма да я подпишат. Нещо повече, те нарушават всички правила, записани в този документ. В същото време ние с безкрайната си мъдрост решаваме да им осигурим всички права, върху които те плюят.

— Господин Рап — уморено измърмори Лонсдейл, — ние сме правова държава.

— Да, така е. Открита демокрация. Власт за народа от народа. — Той направи крачка към масата и понижи глас, почти умолително: — Дами и господа, не искам да правя това, но не ми оставяте друг избор. Занимавам се с тази работа от близо двайсет години и напрежението между ЦРУ и Капитолия никога не е било толкова голямо. Забравяме кой е истинският враг. И това не сме ние. — Рап посочи няколко от сенаторите. — Министър Ингланд също го каза. Ние сме един екип. Спомням си как след единайсети септември, когато раната беше все още отворена, мнозина от вас дойдоха да ме питат дали правим достатъчно, за да накараме терористите да говорят. След скандала „Абу Гариб“ отново настръхнахме едни срещу други. — Той замълча за момент, след което се обърна директно към Лонсдейл: — Госпожо председател, аз съм убеден, че в близко бъдеще ни очаква нова атака. Знам със сигурност, че поне един от двамата мъже, които разпитвах миналата седмица, има информация, която може да ни помогне за осуетяване на това нападение. — Погледна от единия до другия край на масата. — Моля ви, помислете за последствията. Помислете как ще реагира американският народ, когато разбере, че тази комисия и членовете й са по-загрижени за съмнителните права на двама фанатизирани, жестоки терористи, отколкото за закрилата на собствените си граждани, които всички вие сте се клели да защитавате.