Винс Флин - В случай на опасност

— Точно така. На въпросите, засягащи проблема, за който сме се събрали, ще отговарям честно и изчерпателно, доколкото мога.

Лонсдейл и заместник-председателят отново закриха микрофоните си и зашепнаха. Рап беше сигурен за две неща. Първо, Лонсдейл бе понесла голям срам от Ингланд и не искаше да претърпи още едно поражение, за което в града можеше да се говори със седмици. Второ, той разчиташе на арогантността на комисията. На такъв разпит всеки един от сенаторите можеше сам да го разнищи. Всички заедно щяха да бъдат безстрашни пред сам човек.

Точно според очакванията му, Лонсдейл свърши консултациите и нареди от залата да излязат всички с изключение на членовете на комисията и свидетеля. Рап не си направи труда да се обърне да види как колегите му излизат. Кенеди знаеше какво се случва, а засега нямаше нужда другите да се замесват толкова. Мич се канеше да нагази в опасни води и нямаше смисъл да подлага и други на такъв риск.

Лонсдейл се огледа, за да се увери, че всички са излезли. Сега, след като вътре останаха само двайсет души, залата изглеждаше огромна. Тя се почуди за момент дали е било правено досега. В Комисията по разузнаването от време на време се случваше, но тя се съмняваше Комисията по правосъдието някога да е заседавала така. Погледна Рап и с изненада забеляза, че и за първи път тази сутрин изглежда неспокоен.

— Господин Рап, искам да ви предупредя… при най-малкото подозрение, че лъжете, ще…

— Ударих затворника — каза той ясно пред микрофона.

Знаеше, че трябва да им даде нещо, да им покаже, че не прави празни обещания. Освен това нямаше желание да слуша още заплахи от Лонсдейл.

— Признавате ли, че сте ударили вързан затворник?

— По това време още не беше вързан, но да, ударих го.

— Не съм сигурна, че това има значение. Пак е бил в затвора.

— Да, така беше.

Лонсдейл изпита внезапно желание за мъст, но искаше преди това да се увери, че противниците й в комисията са разбрали ясно този момент.

— Признавате ли, че сте го ударили?

— Да.

Тя погледна записките си.

— Признавате ли, че сте го душили?

— Да.

— Беше ли вързан, докато го душахте?

— Да.

Сенаторката замълча за момент, за да придаде повече тежест на казаното.

— От докладите виждам, че сте имали електрошоков пистолет. Използвахте ли го върху затворника?

— Да — без колебание отговори Рап.

Сенаторите си зашушукаха.

— Госпожо председател — намеси се Боб Сафърд, председателят на Комисията по разузнаването, бих искал да ви напомня, че той по всяко време може да се позове на Петата поправка.

Лонсдейл го изгледа заплашително и изрече:

— Може би уважаемият ми колега не е чул, но свидетелят вече заяви, че не желае да използва правата си по Петата поправка.

— Сенатор Лонсдейл е права. Нямам намерение да използвам Петата поправка.

Лонсдейл погледна свидетелската маса и с изненада видя Рап да излиза пред нея.

— Някой от вас запитвал ли се е защо съм поел риска да проведа такава акция? — След като никой не отговори, той продължи: — Преди няколко седмици с мен се свърза информатор, работещ за чужда разузнавателна служба. Той ме уведоми, че са били заловени две терористични групи, канещи се да проникнат в Съединените щати. Едната е искала да влезе през Лос Анджелис, а другата — през Ню Йорк.

— Защо чуваме за това едва сега? — попита Сафърд.

— Отговорът е сложен, но накратко, съюзниците вече не ни се доверяват в една конкретна област.

— И коя е тази конкретна област? — попита Лонсдейл.

— Методи за интензивен разпит.

— Имате предвид мъчения?

— Наричайте го, както искате, госпожо, но моля ви, не се самозалъгвайте, че тези методи не действат.

— Господин Рап, аз…

— Моля, оставете ме да довърша, госпожо. Много е важно. Въпросната разузнавателна служба има основания да подозира, че има и трета терористична група и тя може би вече е на територията на Съединените щати.

Рап бавно огледа насядалите зад голямата маса. Никой от сенаторите не проявяваше желание да коментира.

Лонсдейл въздъхна дълбоко и заяви:

— Според мен сте си измислили тази трета терористична група само за да се оправдаете.

— Очаквах да кажете това, госпожо, затова ще ви направя едно предложение. Готов съм на открито заседание да повторя това, което казах пред вас. Ако може, още този следобед. Ако искате да ме разследвате и съдите, че съм ударил Абу Хагани — човек, който е виновен за смъртта на над сто американски войници… човек, чийто специалитет са бомбените атаки над училища, пълни с деца… човек, чийто основен принос за световния тероризъм е, че пръв започна да вербува умствено изостанали хора за атентатори-самоубийци… Ако решите да направите това публично, чудесно. Аз съм готов да защитавам позицията си пред американския народ.