Винс Флин - В случай на опасност

— Как?

— Като ни напомни, че Рап е на наша страна.

— Не съм много сигурна — пренебрежително отвърна Лонсдейл.

— Боже мой — изръмжа Уосън, — понякога си непоносима. Нима мислиш, че терористите са на наша страна?

— Не говори глупости.

— Отговори ми тогава… на чия страна е Рап? Ако четем досието му, изглежда, че е привърженик на максимата „Да избием всички врагове“.

— Сега ти ми кажи нещо, Ралф — раздразнено измърмори шефката му. — Кой, по дяволите, е на страната на конституцията и Декларацията за правата?

— Историята е твоята ахилесова пета, Барбара. Съмнявам се, че искаш да чуеш мнението ми.

— Какво, по дяволите, означава това? — попита Лонсдейл, когато вратата на залата вече се виждаше в дъното на коридора.

— Тези два документа са родени с кръв. Те не са излезли изпод перото на хора като Джеферсън и не са се запазили само благодарение на високи идеали. Те многократно са били изцапвани с кръв.

— Понякога прекалено драматизираш.

— Ти пък се инатиш, както винаги.

Лонсдейл спря и хвана Уосън за ръката.

— Мислиш, че правя грешка, така ли?

— Барбара, министърът на отбраната току-що те направи за смях в собствената ти комисия. Това не би трябвало да става.

— Какво ще ме посъветваш да направя? — прошепна тя.

— Може би нищо. — Той сви рамене. — От самото начало те предупреждавах да не се захващаш с това.

— Не съм съгласна. Ние сме правова държава. Не можем да позволим на животни като Рап да правят каквото си искат.

— Изтъркано клише. Да не би да предпочиташ терористите да правят каквото си искат?

— Понякога ме вбесяваш.

Уосън я изгледа.

— Затова мълчах. Знаех, че няма да се вслушаш в съвета ми.

— По този въпрос — със сигурност.

Лонсдейл се обърна и влезе в залата. Неколцина от колегите й искаха да разменят няколко думи с нея, но тя мина покрай тях и седна на мястото си. След като бързо огледа присъстващите, удари с чукчето за начало.

Рап седеше на свидетелската маса и се опитваше да разбере какво става. Многоуважаемите членове на комисията като че ли не можеха да се разберат как да процедират. Дори неколцина сенатори от партията на Лонсдейл изглеждаха недоволни, че ги е забъркала в тази каша. Той се чудеше как ли ще реагират, след като им пусне следващата изненада.

След десетина минути спорове Лонсдейл най-сетне се обърна към него:

— Господин Рап, бих искала да ви напомня, че все още сте под клетва.

Рап кимна.

— Говорете в микрофона — сопна се тя, изнервена от препирните с колегите си.

— Знам, че съм под клетва.

С вид, сякаш се опасяваше, че някой може да повдигне друго процедурно предложение, Лонсдейл бързо попита:

— Отричате ли да сте удряли Абу Хагани, докато е бил вързан, в заведение за принудително задържане на американската армия?

В залата настъпи пълна тишина и всички се втренчиха в Мич, който отново стоеше сам пред свидетелската маса. „Всичко се свежда до това — помисли си той. — Покажи им нещо за примамка и им дай да разберат, че имаш сериозни намерения.“

— Госпожо председател, с удоволствие ще отговоря абсолютно честно на въпросите ви, но само ако наредите от залата да излязат всички, които не са членове на комисията.

Тя изсумтя презрително:

— Това няма да стане.

Рап кимна, сякаш приемаше решението й:

— В такъв случай не ми оставяте друг избор, освен да използвам правото си от Петата поправка.

Лонсдейл почувства раздвижване от двете си страни, но без да обръща внимание на шушукането, заяви:

— Господин Рап, вие нямате власт да нареждате какво да се прави в тази комисия. — Махна към петдесетината служители, седнали зад деветнайсетте членове. — Тези хора са минали през строга селекция и аз се чувствам дълбоко засегната, че поставяте под съмнение лоялността им.

Той можеше да спори цял ден за изтичанията на информация от тази и всички останали комисии на Конгреса, но не за това беше дошъл. Погледна иронично Лонсдейл:

— Госпожо председател, при положение че обещавам да отговарям на всичките ви въпроси честно и изчерпателно, мисля, че молбата ми е разумна.

Един от заместник-председателите се наведе и каза нещо на Лонсдейл. Двамата закриха микрофоните си и трескаво зашепнаха нещо. След близо минута сенаторката отново се приближи към микрофона и се покашля.

— Господин Рап, склонни сме да помолим да напуснат залата всички с изключение на членовете на комисията и вас, включително колегите ви от ЦРУ, но искам да имаме кристална яснота по вашето предложение. Обещавате да не избягвате нито един от въпросите ни и да не се позовавате на Петата поправка… така ли?