Винс Флин - В случай на опасност

Лонсдейл посочи Лиланд, седнал в полупразната зала между двамата си наскоро наети адвокати.

Рап погледна за момент капитана, който носеше парадната си тъмносиня униформа и държеше главата си леко настрани, за да показва насиненото си око. Мич отново се обърна към Лонсдейл:

— Значи, още преди да чуете устните ми показания, вие вече сте си съставили мнение.

— Ще получите възможност да се защитите, господин Рап, но на този етап това очевидно няма да е много лесно.

— Радвам се, че имаме такъв справедлив и безпристрастен председател — саркастично отбеляза той. — Да се чуди човек защо толкова много хора използват правото си да мълчат, гарантирано от Петата поправка, когато се явяват пред тази комисия.

Тя присви очи и се канеше да отговори, но в дъното на залата настъпи лека суматоха. Рап устоя на изкушението да погледне назад, защото така щеше да издаде първата голяма изненада. Лонсдейл и другите сенатори насочиха погледи към централната пътека между банките в залата. Рап чу мелодичен баритон и се помъчи да скрие усмивката си. Знаеше какво ще се случи и повече от всеки друг си даваше сметка, че това ще е исторически момент. За първи път представител на изпълнителната власт щеше да се изправи срещу представители на законодателната на тяхна собствена територия.

— Госпожо председател — изгърмя гласът. — Извинявам се за прекъсването, но тук имам нещо, което е в пряка връзка с проблема, който разисквате.

Рап реши, че вече е безопасно да погледне Ингланд. Министърът на отбраната бе около петдесетте, с гъста прошарена коса. Славеше се като един от най-емоционалните министри в кабинета. Той мина покрай Рап, без да го удостои с поглед, и спря пред масивната маса на комисията. Сенаторите започнаха да си шушукат, изразявайки цяла палитра от реакции — от забавление до загриженост.

— Министър Ингланд — заговори с треперлив глас Лонсдейл, — това е закрито заседание и тъй като не сте в списъка на свидетелите, ще ви…

Той тресна една десетсантиметрова купчина документи върху масата и заяви гръмогласно:

— Ще ви отнема само минутка и след като вие, госпожо председател, сте сметнали за уместно да се бъркате във вътрешните работи на Министерството на отбраната, смятам за свой дълг да ви върна жеста.

— Моля ви…

— За мен е удоволствие — избумтя невъзмутимо Ингланд. — Уважаеми сенатори — продължи, като плъзна поглед по лицата на седящите зад масата, — това са подписаните показания на генерал Гарисън, командир на военновъздушна база „Баграм“ в Афганистан. Той е прекият началник на капитан Лиланд и е присъствал на инцидента, за който говорите.

— Министър Ингланд — заяви Лонсдейл със заплашителен тон, — това е против всякакви правила. Ако не…

— Не по-малко против правилата от това председателката да се обади на свой приятел в Министерството на правосъдието посред нощ и да го накара да започне разследване в една от поверените ми бази.

— Господин министре…

Веднъж заговорил, той не можеше да бъде спрян:

— Армията на Съединените американски щати има механизми за самоконтрол с дълга традиция. В редките случаи, когато те не са се оказвали ефикасни, на помощ е идвало Министерството на правосъдието. Но никога — повиши тон — в дългата история на тази велика страна Министерството на правосъдието не е започвало разследване на инцидент, толкова очевидно попадащ под юрисдикцията на военното министерство, и то само четирийсет и осем часа, след като се е случил.

— Господине…

— А това — изрева Ингланд — ме навежда на мисълта, че цялата кампания е политически мотивирана.

— Как смеете да се явявате пред комисията ми и да правите такива безпочвени обвинения?

— Безпочвени ли? Моля ви да ми обясните, сенатор Лонсдейл, защо вашият човек от Министерството на правосъдието е взел показания само от един човек, свързан с инцидента?

— Защото — изкрещя тя — той е засегнатата страна.

— На вашия човек не му ли хрумна да вземе показания от генерал Гарисън? Той в крайна сметка е единствената неутрална страна в инцидента.

Ингланд бързо огледа останалите сенатори и видя, че всички погледи са насочени към Лонсдейл в очакване на отговора. След неловко мълчание министърът размаха документа във въздуха и продължи:

— Не се безпокойте, военните го направиха вместо вас. Всъщност те са доста опитни в тези неща. — Направи знак на един служител, който седеше отстрани на масата. — Моля ви, раздайте тези документи на комисията.