Винс Флин - В случай на опасност

Неш се почуди дали в товара не е имало и друго освен наркотици.

— Информирай ме какво са открили от ФБР. — Погледна към ъгловия кабинет и попита: — Господин Вкиснат тук ли е?

— Да — отговори тя и погъделичка Чарли по ръчичката. — Защо не оставиш бебчето при мен?

— Ядосан ли е?

— Повече от обичайно.

— Ще взема Чарли. Мога да го използвам за жив щит. — Той взе бебето и добави: — Още нещо. Обади се в кабинета на директора на „Сидуел“ и разбери кога ще се срещне с жена ми.

Джесика се намръщи:

— Защо да не се обадя на Маги?

— Не… всъщност кажи им, че се обаждаш от нейно име.

— Какво става? — загрижено попита тя.

— Рори ударил някакво момче… сложна история, но накратко, онова разглезено копеленце си го е просило.

Секретарката имаше две момчета. Веднага разбра.

— На територията на училището ли е станало?

— Да.

— И като познавам „Сидуел“, сигурно не допускат абсолютно никакво насилие.

— Точно така. И като познавам жена си, тя ще отиде в училището и ще се подмазва на директора, докато уреди нещата.

— А ти сигурно не си поканен.

— Именно.

— Веднага ще се заема. — Джесика посегна към телефона. — Ще ти кажа какво съм открила.

Неш отиде пред вратата на Харис и почука. Отвътре началникът извика който и да го търси, да се маха. Майк отново почука и се усмихна широко на звучните ругатни, които прогърмяха от другата страна.

Вратата се отвори и отвътре се чу ръмженето на Харис:

— Кой шибан кретен…

Занемя, когато видя усмихнатото бебе пред кабинета си.

— Трябва да поговорим — сериозно каза Неш.

Харис направи крачка назад и му махна да влезе. Щом затвори вратата, поведението му коренно се промени. Потърка ръце и ги протегна към Чарли, който доброволно се остави в прегръдките му. Харис го разцелува по пухкавите бузки.

— О… Шийла ще се побърка от ревност, като разбере, че си се отбил.

Неш се усмихна. Шийла беше жената на Харис и не пропускаше възможност да се порадва на Чарли. Представлението, което Неш и Харис бяха изиграли пред всички в службата в понеделник, беше режисирано. Двамата усилено обменяха информация зад кулисите и Майк смяташе, че ще е най-добре, ако всичките им колеги останат с впечатлението, че Харис е бесен заради статията в „Поуст“, докато в действителност знаеше за операцията от самото й начало.

Харис видя, че Чарли гледа към бюрото му, затова седна на стола си и каза:

— Не позволявам на никого да пипа нещата ми, но ти, приятелче, можеш да си играеш с каквото поискаш. Хайде. — След малко погледна Неш и попита: — Какво е станало. Стоиш, като че ли имаш запек, явно не си започнал добре деня.

— Имам проблем.

— Много ли е сериозен?

— Зависи. — Сви рамене и се умисли.

— Можеш да ми кажеш — подкани го Харис.

— Знам. Просто не съм сигурен дали трябва да те забърквам в тази каша.

— Говорили сме за това.

Чарли издрънка силно със синята чаша с инициалите на ФБР и химикалките в нея.

— Браво — насърчи го Харис и отново се обърна към Неш: — Подкрепям те във всичко. Не смятам да правя нещо противозаконно, но и няма да те предам.

— Трябва много да внимаваш с тази история. Без електронни следи… без документи. Предпочитам да няма и свидетелства за проведени разговори.

— Знам как да работя. Кажи ми какво ти трябва.

Майк се загледа през прозореца. След малко каза:

— Един приятел е изчезнал.

— От добрите или от лошите.

— От добрите.

— От колко време го няма?

— Не знам точно.

— Кога за последно си се свързвал с него? — попита Харис, докато масажираше крачето на Чарли.

— Вчера следобед.

— Не е много отдавна.

Неш въздъхна. Трудно щеше да му обясни защо се тревожи. Затова каза само:

— Предвид на обстоятелствата… е цяла вечност.

Харис кимна:

— Искаш ли да проверя в моргата?

Неш се надяваше да не е такъв случаят, но трябваше да се направи.

— Каза, че имаш приятели в центъра… в Градското управление.

— Познавам доста хора там. Неколцина са ми доста задължени.

— Добре. Само не оставяй следи. Не искам да се разбере, че ти си разпитвал.

— Знам какво да правя. Кажи ми данните. — Харис разтвори широката си длан и добави: — Чарлз, би ли ми дал химикалката?

Чарли погледна устройството за писане, което държеше, и внимателно го постави в ръката на агента. Усмихна се, доволен от постижението си.

Харис го потърка по гърба.

— Умно момче. Прекалено умно, за да стане морски пехотинец. Ти ще отидеш във флота като чичо си Арти. — Взе лист и се обърна към Неш: — Казвай.