Винс Флин - В случай на опасност

— Да.

— Ще се опитам — не много уверено измърмори Хаким.

Това беше уговорено няколко месеца предварително.

— Ще успееш, приятелю. Ти винаги успяваш. Точно затова, въпреки липсата на вяра у теб, допуснах да участваш в тази велика битка.

— Ами ако не успее да блокира системата?

— Ще действаме без него. Готово ли е посланието ми?

Имаше предвид предварително записано обръщение, което щеше да бъде разпространено по Интернет. В него той се представяше като Лъва на „Ал Кайда“. Когато го види, Зауахири сигурно щеше да получи удар.

— Посланието ти е готово. Няма да има проблем да се пусне.

— Чудесно.

— Ако нашият човек не успее да блокира системата… — той се наведе така, че само Карим да го чуе — … ще трябва да се махнем от града още днес следобед.

— Първо да видим какво ще направи — спокойно отговори Карим. — Аллах е с нас. Уверен съм, че пак няма да ме разочароваш. Не съм бил толкова път, за да изпълня мисията само наполовина. Трябва да успеем или да умрем. Ясен ли съм?

— Значи си размислил, така ли? — тихо попита Хаким.

— Оставям се в ръцете на съдбата. Ако Аллах иска да оцелея, ще оцелея.

„Ами аз?“ — идеше му да попита, но ясно осъзнаваше, че приятелят му се е превърнал в истински религиозен фанатик. Хаким бе виждал този поглед в очите на много хора в Афганистан. Мъже, които бяха готови да застанат пред американските куршуми, уверени, че Аллах ще ги предпази. Като гледаше големите, безумни очи на приятеля си, той за първи се запита защо се е замесил в това. Неговата помощ беше чисто организационна. Без него нямаше да успеят да проникнат в страната. Задачата му бе да осигури допълнителното финансиране и да вербува хакерите, които щяха да обезвредят хилядите камери за наблюдение по вашингтонските улици. И последно, трябваше да осигури своето и Каримовото бягство от страната. Сега тези приказки за Аллах и съдбата все повече започваха да му звучат като самоубийствена мисия.

Неш натисна копчето на дистанционното и страничната врата на минивана се отвори сама. Той седна по средата зад двете предни седалки и настани крал Чарли в плюшеното му бебешко столче. След кратка борба с презрамките, закопчалките и катарамите седна зад волана, запали и потегли на задна под аплодисментите на едногодишния специалист по ругатните на задната седалка. Националният антитерористичен център се намираше на по-малко от десет километра. Неш имаше време най-много за един-два телефонни разговора. Помисли дали да се обади на Рап и Ридли, но нямаше смисъл да ги тревожи на този етап. Имаха достатъчно грижи. Оставаше само една възможност, Скот Коулман. Обади му се и му продиктува адреса на Джонсън и на строежа, където работеше сега. Коулман знаеше за операцията, затова нямаше нужда от повече обяснения. Обеща, че до час ще знае какво става.

На пропускателния пункт на НАТЦ охраната на шега поиска да види значката на Чарли. Неш се засмя, макар че никак не му беше до шеги. След като се легитимира и Чарли получи временен пропуск, спря на мястото си в подземния паркинг и освободи бебето от презрамките. С чантата за памперси на едното рамо и Чарли на другото се качи с асансьора на шестия етаж и влезе в оперативната зала. Това беше третото посещение на бебето в Националния антитерористичен център, а бе ходило в Ленгли още толкова. Това обикновено ставаше в съботните сутрини, когато Неш искаше да даде на Маги възможност да си поспи.

Щом се приближиха до бюрото й, секретарката се изправи и протегна ръце.

— Ела при леля, Чарли.

Неш й предаде бебето и остави чантата до стола. Погледна телевизионните екрани и попита:

— Нещо ново тази сутрин?

Джесика работеше за Неш от три години. Помагаше и на още двама агенти от Ленгли, прикрепени към НАТЦ.

— Оня хеликоптер на бреговата охрана, който беше свален вчера…

— Да?

— Снощи водолази са открили всичките четирима членове на екипажа. Според предварителния доклад причината за смъртта е удавяне. — Джесика погъделичка Чарли под брадичката. — Тази сутрин отново отишли на оглед и открили седем дупки от куршуми. Четири са поразили двигателите. От ФБР са изпратили отряд да потвърди, но според водолазите става дума за петдесети калибър. Бронебойни.

— И мислят, че е било пратка с наркотици?

— Да, но има един проблем. — Тя посочи над подредените едно до друго бюра. — Алберто от Бюрото по наркотиците казва, че наркотрафикантите рядко стрелят по хеликоптери, а и никога не е чувал да са го правили толкова близо до брега.