Винс Флин - В случай на опасност

Чакаше да му се обадят и да го извикат на Капитолия да даде показания. Кенеди бе дала ясно да се разбере, че няма да позволи да свидетелства на открито заседание. Ако Комисията по правосъдието закриеше заседанието, можеха да го принудят да отговаря, но иначе не. Нямаше представа какво ще излезе от тази каша, но Рап изглеждаше напълно уверен, че ще спечели. След това Неш си припомни другите задачи за деня. Някои бяха рутинни, като разговора, който трябваше да проведе с личния отдел за бюрократичните проблеми на един от подчинените си зад граница; други бяха по-деликатни. Например как да съобщи на Рап и Ридли, че е позволил на Крис Джонсън да остане още един ден в джамията. Мич навярно нямаше го упрекне, но Ридли сигурно щеше да побеснее.

Когато се върна вкъщи, Маги вече хранеше Чарли със скъпата бебешка храна, от която акото му миришеше толкова лошо. Неш целуна меката руса косица на бебето, после гъстата коса на жена си.

— Добро утро — поздрави, като отиде до умивалника за чаша.

— Добро утро — равнодушно отвърна Маги.

— Как спа?

— Отвратително. Ти?

— Учудващо добре.

Неш взе кърпа и избърса потта от лицето си.

— Не използвай кърпите за чинии, за да си бършеш потното лице — измърмори жена му, докато пъхаше лъжичка с бебешка храна в устата на Чарли.

Неш я погледна и се почуди как е разбрала. Остави кърпата и заобиколи масата. Бебето го погледна с глуповата усмивка, в ъгълчето на устата му се показваше нещо зелено. Майк се ококори и раздвижи устните си, сякаш казваше думата, която толкова беше харесала на детето миналия ден. Чарли зарита с крачета и я измънка. Маги изстена и опря челото си върху масата, отчаяна от едногодишния малчуган.

— Браво, скъпа — каза Неш и излезе, за да си вземе душ на горния етаж.

След трийсет минути пак слезе, гладко обръснат и облечен със сивия дизайнерски костюм, който съпругата му му бе подарила за рождения ден. Седна на компютъра в кабинета и отвори електронната си поща. От снощи се бяха получил девет имейла. Той бързо прегледа графата на подателите за името на Джонсън. Не го намери и се намръщи. Бързо отиде при етажерката и взе служебния си миникомпютър „Блекбери“. Бързо прегледа трийсет и четирите нови съобщения и пак не намери нищо от Джонсън.

С нарастваща тревога се замисли какво би могло да накара Джонсън да не спази часа на доклада. Не се сети за нито една добра причина, но за доста лоши. Коленичи и отвори един шкаф; вътре имаше сейф. Той постави палеца си върху прозорчето и вратичката се отвори. Вътре имаше телефон „Моторола“. Включи го и се обади в апартамента на Джонсън. След осем позвънявания телефонният секретар се включи и той затвори. Опита се да се свърже с мобилния телефон на агента, но попадна на гласовата поща.

Първите болки пронизаха лявото му слепоочие. Неш хвана главата си с две ръце и я притисна.

— Не, само не днес! Не днес!

— Добре ли си?

Майк вдигна глава и видя жена си, облечена за работа, на вратата.

— Да, всичко е наред.

Тя го погледна, сякаш знаеше, че лъже, но в същото време разбираше, че няма как да говорят за това.

— Роузи се обади преди малко. Има проблеми с колата, затова ще вземе автобуса. Ще наглеждаш ли Чарли, докато тя пристигне? Имам важна закуска с клиент.

Лека тревога обзе Неш. Намираше се в такъв период от брака си, в който и най-малката дреболия може да доведе до сериозни проблеми. Никой не обичаше да греши, а вчера Маги бе направила голям гаф с Рори. Сега обаче, упорита както винаги, вместо да се извини за поведението си и да забрави всичко, го подлагаше на това изпитание: „Докажи ми, че съм по-важна от работата ти. Покажи ми, че още ме обичаш.“

Тя много страдаше заради случилото се с Рори. Вероятно в момента мислеше, че е лоша майка. Неш бързо измисли как да съчетае нещата. И преди беше водил Чарли в службата; проблемът бе как да го върне вкъщи и да стигне до центъра на града за изслушването пред комисията в 9:30. Знаеше, че не могат да започнат навреме, защото половината сенатори щяха да закъснеят, затова каза:

— Да… Мога да го взема в службата и ще го оставя, преди да тръгна за изслушването.

Напрегнатото лицето на Маги придоби по-меко изражение, на устните й се изписа усмивка, макар и не на облекчение.

— Чудесно. Сега ще го приготвя.

Складът приличаше на изоставена постройка от някоя източноевропейска страна преди падането на Желязната завеса. Половината стъкла липсваха, части от покрива също бяха паднали. Ръждясалите ламарини на стените бяха очукани, дори отлепени на места. Изцапаният с машинно масло бетон и щайгите бяха покрити с птичи изпражнения; из помещението с големина колкото половин футболно игрище бяха разхвърлени нарязани автомобилни гуми и други боклуци. Нищо обаче не можеше да влоши настроението на Карим.