Винс Флин - В случай на опасност

— Подозирам, че сте замислили нещо — отбеляза Ралф.

— Единственото, което съм замислил за утре, е да отговарям на въпросите на комисията.

Уосън кимна и най-сетне призна:

— Опитах се да я разубедя.

— Не виждам как ще стане.

— Така е. — Той поклати глава. — Колкото и да ми се иска да се откаже, не мисля, че ще го направи.

— Ами, тогава утре сутринта ще си премерим силите.

Уосън кимна мрачно:

— Иска ми се да можех да помогна, ако има начин. Тези боричкания вредят на всички.

— Съгласен съм, но изглежда, че по някои важни проблеми мненията ни силно се различават.

— Това ме навежда на основния въпрос: Защо?

— Защо какво? — не разбра Рап.

— Защо рискувахте кариерата си заради тази операция?

Мич се усмихна. Уосън бе първият, който се беше досетил.

— Ралф, това е въпрос за милион долара.

Карим запуши устата на негъра с парцал и събу обувките му. Приближи върха на ножа на няколко сантиметра от очите му и каза:

— Ноктите могат да пораснат отново, но пръстите не могат.

Беше чул един афганистанец да използва тези думи към британски парашутист, когото бяха заловили при една нощна битка. Тази вечер научи много. И преди това знаеше, че за да накараш някого да проговори, се иска талант, но не го беше оценил, докато не го наблюдава със собствените си очи. Имаше няколко основни принципа. Първо, че всеки проговаря. Колкото и да е силен, рано или късно пленникът винаги се пречупва. Единственият път, когато не стана, разпитваният не издържа на мъченията и умря от сърдечен удар. Другият основен принцип бе, че можеш да накараш всеки да каже всичко. В случая този урок беше по-важен за Карим. Пленникът беше в добра форма и изглеждаше още ненавършил трийсет. Сърцето му щеше да издържи много изтезания.

Не искаше да започва с въпроса дали е агент на ЦРУ, защото чернокожият щеше да признае, само и само да спре болката. Трябваше да го накара сам да каже за кого работи. Без подсказващи въпроси.

— В такива ситуации съм установил, че е най-добре да покажа на пленника, че съм сериозен. — Той погледна Абад, който стоеше зад негъра, и нареди: — Стисни го силно през гърдите.

Хвана десния крак на негъра и постави върха на ножа под нокътя на палеца. Втренчи се в ужасените му очи и каза:

— Мога да обработвам този пръст с часове.

Пленникът започна да се гърчи. Карим стисна крака и заби ножа под нокътя. Чернокожият застина от болка. След няколко секунди престана да се гърчи и задиша учестено.

— Отпуши му устата — нареди Карим на Абад. След като заповедта бе изпълнена, попита: — Кажи си името, ако обичаш. Истинското, което използваше, когато беше рейнджър.

— Тони… Тони Джоунс.

Той се усмихна:

— Не ти вярвам, но ще проверим.

Изправи се, взе един мобилен телефон от близката полица, набра номер и каза името на човека от другата страна на линията.

— Запуши му устата — заповяда след това.

— Не! — закрещя чернокожият. — Дори не знаеш дали лъжа, или казвам истината!

— Знам, че лъжеш.

— Не лъжа — проплака пленникът.

— Нима? Кажи ми тогава защо се опитваше да влезеш в склада от другата страна на коридора?

— Ами… само… оглеждах… Кълна се. Работата ми е да следя какво става тук.

Карим кимна на Абад отново да му запуши устата. Пленникът започна да се съпротивлява, но напразно. Когато устата му отново бе запушена, Карим пак пъхна острието под нокътя му и го размърда. Чернокожият се преви и се загърчи от болка. Той изчака да му мине и пак попита:

— За кого работиш?

След като извадиха парцала от устата му, пленникът измуча:

— Дърводелец съм. Работя за себе си. — Изви главата си назад. — Абад, моля те, кажи му. Ти ме познаваш.

— Той не те познава — изсмя се Карим. — Никой тук не те познава, нали?

— Не е вярно!

— Вярно е. — Карим вдигна ножа. Една капка кръв се стече по сребристото острие. — Още веднъж ще те попитам. Ако ме излъжеш, палецът си отива. И така… за кого работиш?

Очите на негъра се изпълниха със страх.

— Казах ти за кого работя! Работя за себе си. Не разбирам защо ми причиняваш това!

Карим даде знак и Абад отново пъхна парцала в устата на пленника. Този път се наложи и двамата да го държат, докато успеят. Карим седна върху десния му крак и когато го задържа сравнително неподвижно, заби ножа в палеца. Чернокожият започна да се мята, затова острието преряза не само този, а и съседния пръст. Писъците на пленника бяха заглушени от парцала, но той се гърчеше от болка. Карим го изчака да се успокои, след което бързо сряза оставащите сухожилия на палеца. Продължи в този дух още трийсет минути, като отряза още два пръста, докато накрая негърът, хлипащ неконтролируемо, изплю съкращението, което очакваше арабинът.