Винс Флин - В случай на опасност

Внезапно млъкна и погледна съпруга си, който се беше навел до бюрото.

Неш бе решил, че е чул достатъчно. Дръпна кабела на компютъра и се изправи.

— Какво правиш!? — изкрещя Маги.

— Спестявам ти срама.

Тя притисна лицето си с длани и се втренчи в екрана.

— Ти не трябва да се месиш. Аз съм тази, която има опит да се справям в такива ситуации…

Продължи да говори, но Неш престана да слуша. Искаше да й закрещи, че не знае нищо за ситуациите, в които той е свикнал да се справя. Искаше да й разкаже за сложните операции, които е ръководил срещу най-опасните организации на планетата. Искаше да й каже, че когато той сбърка, загиват хора, а когато тя допусне грешка, капризните й клиенти просто отиват да пилеят парите си другаде. Но не можеше, защото в крайна сметка сам бе избрал тази неблагодарна професия, която едва не му беше струвала живота, а сега може би щеше да го изпрати в затвора.

— Маги, аз съм ти съпруг и те обичам, затова сега просто млъкни и ме изслушай.

Тя се изправи и изкрещя гневно:

— Не ми казвай да мълча!

— Дерек, онзи дрисльо, е казал на Рори, че иска да шиба Шанън.

— Моля?

— Казал, че иска да чука нашата дъщеря, и Рори го предупредил, че ако не престане да говори така, ще го удари. И знаеш какво направило онова лайно?

Маги поклати глава.

— Нарекло те МИЧКА.

— МИЧКА?

— „Майката, която искам да чукам“.

Тя го изгледа потресено и долната й челюст увисна.

— Това е отвратително.

— Така е — все по-разпалено продължи Неш. — Казал на Рори, че иска да те чука.

— Боже мой!

— Кажи ми сега, госпожо адвокат, доволна ли си, че така наруга сина си? Доволна ли си, че изобщо не поиска да го изслушаш?

За няколко минути тя не знаеше какво да каже. След малко измърмори:

— Явно реагирах прекалено емоционално. Но — добави с леко възмущение в гласа — Рори е можел да постъпи по-разумно. Не може да удря съучениците си винаги, когато кажат нещо, което не му харесва.

— Ти изобщо способна ли си да признаеш, че си сгрешила?

— Не съм сгрешила, Майкъл.

— Ох… — въздъхна Неш. — Хлапето е постъпило правилно.

— Не, не е постъпил правилно. В „Сидуел“ не търпят абсолютно никакво насилие.

— Майната му на „Сидуел“ и престани да се държиш като адвокат. Става дума за сина ти.

— Не ми говори така!

— Знаеш ли колко пъти съм те чувал да казваш на клиентите си да мълчат? Убеждаваш ги, че когато не разбират нещо, трябва да си затворят устата и да изслушат фактите. Това е твоят девиз, но тази вечер ти предпочете да не се придържаш към него. Беше взела решение предварително и когато Рори влезе, от вратата се нахвърли върху него като военен диктатор от Третия свят.

— За това може да се спори. Важното в случая е, че насилието не решава нищо. Това не е начин за разрешаване на проблеми.

— Млъкни, Маги! — разпалено заговори Неш. — Обичам те и винаги ще те обичам, затова ти казвам да си затвориш хубавата малка уста за малко. Престани да мислиш като адвокат и се опитай да бъдеш майка. Рори достатъчно пъти е предупредил онова копеленце, но то не го е послушало. Продължило да го дразни и тогава той му е дал каквото заслужава.

Маги се опита да каже нещо, но съпругът й вдигна ръка:

— Замълчи. Не казвай нищо. Идеята да го изпратим в това проклето елитно училище беше само твоя. Аз нямах нищо против да изпратим Шанън. Имат хубав театрален кръжок, но това не е подходящото място за Рори. Това училище е фабрика за мухльовци.

Жена му скръсти ръце и го погледна предизвикателно.

— Това ли е всичко?

Неш гневно закрачи напред-назад из стаята.

— Синът ти плаче горе. Син, който те обича. Обича те толкова много, че е готов да защитава честта ти, нещо, за което в наше време човек трябва да се гордее. Сега е много огорчен. Объркан е, защото мисли, че е постъпил правилно.

— Съжалявам, че не му позволих да разкаже какво се е случило, но, Майкъл…

— Няма „но“! Не искам да чувам повече „но“! Нима предпочиташ да беше оставил съученика си да разправя каква си кучка? Защото, уверявам те, много деца на неговата възраст биха направили точно това.

Маги кимна бавно, като че ли обмисляше какво да прави.

— Ако го обичаш толкова, колкото той обича теб, ще се качиш и ще му се извиниш, без да приказваш повече за нетърпимост към насилието и други глупости.

— Добре — отстъпи тя. — Изчакай само минутка.

Ралф Уосън седеше на бара и пиеше коктейл „Манхатън“. Беше втората му чаша за по-малко от един час. В дванайсет без четвърт във вторник вечер заведението беше почти празно. Човекът, с когото имаше среща, закъсняваше и това изобщо не го изненада, макар че не се познаваха. Достатъчно знаеше за него, за да се досети, че ще го накара да чака. Изводът му не се основаваше на някакви факти, просто интуицията му го подсказваше. Уосън бе отменил любовна среща заради тази и се надяваше, че няма да съжалява за решението си, защото през последната година сексуалният му живот съвсем куцаше. Утешаваше се, че работата му го изисква, но знаеше, че не е точно така. Беше се уморил от толкова совалки до Ню Йорк и Маями. Беше навършил петдесет и вече си даваше сметка, че му предстоят по-малко години, отколкото са минали.