Винс Флин - В случай на опасност

Забеляза, че човекът, когото чакаше, е дошъл едва когато барманът дойде и го попита дали ще желае нещо за пиене. Мъжът отговори с плътен, монотонен глас. Уосън вдигна очи и го видя в огледалото зад бара. Видът на новодошлия и гласът му го изпълниха със страх. Той се обърна със стола си и осъзна, че мъжът трябва да е влязъл през задната врата. Носеше черно военно яке с висока яка и много джобове. Уосън си представяше, че са пълни с различни джажди, повечето — смъртоносни.

Рап хвърли една двайсетачка на бара и взе бутилка бира „Съмит“.

— Е, Ралф — изрече небрежно, като оглеждаше всички в помещението освен човека, на когото говореше, — защо ме повикахте?

— Ъ… — заекна Уосън, изненадан от въпроса. — Благодаря, че дойдохте.

Разбира се — никакво извинение, че е закъснял четирийсет и пет минути. Сякаш нищо не беше станало. Рап само кимна.

— Да седнем в онова сепаре — предложи и посочи към едно в дъното на заведението.

— Добре.

Мич остави един долар бакшиш за бармана и прибра останалата част от рестото. Двамата седнаха в сепарето: Рап — с лице към главния вход, Уосън — с гръб. Уосън стисна малката чаша с дългите си пръсти и отново му благодари, че е дошъл.

— Няма проблем — отвърна спокойно агентът от ЦРУ. — С какво мога да ви помогна?

— Утре ще бъде тежък ден за вас.

Рап сви рамене, сякаш искаше да каже, че е имал и по-тежки.

— Шефката ми е доста настървена.

— И още как. Заседание, предавано по националната телевизия, е голяма безплатна реклама.

— Така е — усмихна се Уосън, — а вие изглеждате доста спокоен за човек, който ще бъде подложен на кръстосан разпит пред националната телевизия.

Агентът отново сви рамене:

— Да кажем, че съм преживял и по-лошо.

— О… не се съмнявам, но това е различно. — Ралф отпи глътка от питието си. — Тази компания не играе честно. Картите ще са наредени предварително.

— Сигурен съм, че ще има нечестни ходове.

Самоувереността му не убягна на Уосън.

— Това не ви ли притеснява?

— Мога да се грижа за себе си.

Уосън го огледа за момент: живи очи, хубаво, сурово лице. Седнал така пред него, изглеждаше честен човек. Не лишения от морал звяр, какъвто го представяха някои — макар че не беше трудно да си представиш, че е способен на всякакви жестокости.

— Защо имам чувството, че знаете нещо, което не е известно на друг.

Рап се усмихна. Над белега на лявата му буза се появи трапчинка.

— Знам много неща, които не са известни на другите, Ралф. Такава ми е работата.

— Да, но би трябвало да съобщите тези тайни пред Комисията по разузнаването, не е ли така? — саркастично попита той.

— И двамата знаем, че би било грешка.

Уосън кимна и замислено се втренчи в чашата си. Рап го изгледа изпитателно.

— Трябва да свалите картите, Ралф. Не вие сте този, който е в деликатно положение, а аз.

— Не бъдете толкова сигурен. Ако Бабс разбере, че съм тук с вас, ще усуче тестисите ми около изящните си тънки пръсти.

— Може би — засмя се Рап, — но никой няма да ви изпрати в затвора.

— Така е. — Уосън отново отпи от питието. После добави малко смутено: — Да знаете, че не всички ви мислим за чудовище.

— Само шефката ви.

— Понякога е прекалено емоционална.

Мич не коментира.

— Днес ми се обади един приятел от Ню Йорк — продължи Уосън. — Каза ми: „Какво кара началничката ти да си мисли, че американците искат да дадат конституционни права на банда хомофоби, които набират умствено изостанали деца за атентатори-самоубийци?“

— Казахте ли й го?

— Не.

— А трябваше.

— Може би ще й го кажа — измърмори без особен ентусиазъм. — Може би утре сутринта… Между другото, обсъждат дали сутрешното изслушване да не е закрито.

— Чух.

Залата на Комисията по правосъдието беше изолирана срещу подслушване. Много често, когато членовете й очакваха да се изнесе деликатна информация, заседанията се провеждаха без присъствието на журналисти.

— Защо го правите? — измънка Уосън.

— Кое?

— Защо се съгласихте да дадете показания. Можехте да се позовете на Петата поправка и да затрудните противниците си.

— Може да помислите, че съм се побъркал, но смятам, че позоваването на Петата поправка само ще ги улесни. Това е тяхната игра. Откритостта и честността са нещо непознато в този град.

— Тук сте прав. Затова са и тези предложения за закрито заседание. Страх ги е, че ще кажете нещо, което ще ги постави в неудобно положение.

Рап отпи глътка бира и мълчаливо се усмихна.