Винс Флин - В случай на опасност

На Майк му хрумнаха десетина хапливи забележки за моряците от флота, но премълча. Започна да описва Джонсън:

— Метър и осемдесет. Чернокож, едър.

— На колко години?

— Към трийсетте.

— Нещо друго?

— Има татуировка от военновъздушните сили на левия бицепс.

— Име?

Неш поклати глава.

— Добре. Ще накарам един приятел да провери в моргата за неидентифицирани.

— Благодаря.

Майк вдигна Чарли от бюрото. Ако нещо се беше случило с Джонсън, никога нямаше да си го прости.

— Ти не трябва ли да ходиш на разпит в центъра? — попита Харис.

— Трябва.

— Е, късмет. Не им се давай на ония мухльовци.

Неш спря на вратата и отбеляза:

— Не съм аз, който се нуждае от късмет днес. Вдигнали са мерника на Рап.

Рап стоеше с вдигната дясна ръка пред свидетелската маса. Започна да повтаря думите на клетвата след един служител от помощния персонал на комисията. Това бе може би първият път, когато полагаше клетва пред сенатска комисия, и беше решил да говори истината. Знаеше, че това е една от многото причини, поради които мнозина от сенаторите го мразеха. Липсата на уважение, което демонстрираше, ги вбесяваше. Професионални мошеници и лъжци, те не можеха да живеят, без да изкривят истината по някой извратен начин, но не дай Боже някой да се яви пред свещената им комисия и да направи същото.

Когато свърши с клетвата, той седна и погледна деветнайсетте сенатори наредени пред него. Седяха, готови да го осъдят, зад масивна дървена маса с формата на подкова. В Комисията по правосъдие без съмнение се водеха едни от най-ожесточените междупартийни борби в Сената, главно заради споровете около абортите, а също защото едно от задълженията й бе да утвърждава федералните съдии. За съжаление това се отразяваше на всички проблеми, които тя разглеждаше. Около две трети от деветнайсетте членове бяха сред най-радикалните в Сената.

Рап стоеше сам пред дългата свидетелска маса. Беше решил да каже, че проблемът започва и свършва с него. Очакваше разпита със смесени чувства. От една страна, се беше надявал да бъдат достатъчно безотговорни и да открият заседанието за медиите. Така нещата най-после щяха да излязат наяве. Сами щяха да покажат какви разпасани некадърници са. На Ана би й харесало. След като физиономията му се покажеше по телевизията из целия свят, дните му на оперативен служител със сигурност щяха да приключат. Когато се замислеше за това обаче, той винаги осъзнаваше, че ще се уплашат. Откритите заседания бяха за показност, а тези суетни глупаци не обичаха да се излагат публично.

Председателката бързаше. Искаше да го постави на мерника си, докато не е размислил и не се е отказал. Някои от колегите й обаче не харесваха идеята за заседание с толкова много неизвестни. Бяха свикнали да получават писмени свидетелства предварително — нещо като да получиш примерни отговори на тест и едва тогава да измислиш своите. Цялата система бе създадена за тяхно преимущество и Рап изгаряше от нетърпение да им сервира няколко изненади. Закритото заседание имаше един голям плюс. Така можеха да му дадат по-голяма свобода. Ако имаше камери и членовете на комисията усетеха, че ще бъдат разкрити неудобни факти, щяха да се обединят като глутница хиени и да вият и лаят, докато вдигнат такъв шум, че да заглуши думите на свидетеля. При затворени врати Рап имаше по-голям шанс да изложи всички факти и да принуди сенаторите за момент да забравят политическите интриги.

Лонсдейл свали очилата си и ги остави на масата пред себе си. Той забеляза, че поведението й коренно се е променило след петнайсетминутната пауза. Първите деветдесет минути бяха посветени на изслушването на капитан Лиланд, който бе долетял от Афганистан. Лонсдейл и колегите й се отнасяха към него с вниманието, с което прокурор разпитва жертва на изнасилване. Сега се канеха да се нахвърлят безжалостно върху изнасилвача.

Сенаторката се намръщи неодобрително:

— Господин Рап, надявам се, че следихте внимателно показанията на капитан Лиланд.

Бяха му наредили да седне в залата, докато изслушват Лиланд.

— Да, госпожо председател.

— Сториха ми се много правдоподобни — отбеляза тя, като вдигна няколко листа от масата, — но са в пълно противоречие с писмените показания, които ни представихте.

— Твърдите, че показанията ми са лъжливи, така ли?

— Точно така. Вие изглеждате в отлично здраве, господин Рап, докато капитан Лиланд очевидно е получил физически травми.