Бари Айслър - Рейн-Сан - Заложник на съдбата

Сега Тревън и Ларисън щяха да продължат играта на „тука има, тука няма“ още няколко часа и след това да изоставят вана, да го залеят с белина и да се върнат в мотела с автобус и метро. Докато вършеха това, Хортън щеше да има хиляди възможности, всяка от които трябваше да се провери лично от хората му, ако изобщо подлежеше на проверка. Колкото до нас с Докс, ние направихме още едно прехвърляне, в хамалския камион, който бяхме оставили в грамадния подземен паркинг на един мол в Уестуд. Моят партньор остана зад волана, а аз влязох в каросерията при Кей.

Малко след пладне усетих няколко къси завоя, които ми подсказаха, че сме пристигнали.

— Ще изтраеш ли? — попитах Кей.

— Трябва ми тоалетна. Ужасно. Моля ви, не ми слагайте памперс.

Погледнах часовника си.

— Ще издържиш ли още три минути?

Тя ме прониза с гневен поглед.

— Едва-едва.

Камионът спря.

— Обърни се с лице към предницата на камиона — инструктирах я. Кей се подчини. След малко задната врата се отвори и Докс се качи вътре. Носеше огромен сак, 150 х 60 х 60 сантиметра. Точно като за човек с нейния ръст. Той затвори вратата зад себе си.

— Добре, Мими, последно прехвърляне — обещах аз.

Докс с видима неохота остави сака на пода и го отвори. Кей сбърчи лице, после влезе вътре и се сви по хълбок.

— Няма да ти запушвам устата — казах. — Не забравяй уговорката ни.

Бях готов да се басирам, че ще забележа кога подготвя бунт и ще мога да го предотвратя. Дотогава момичето щеше да чака, вярвайки, че приспива бдителността ми. Това напълно ме устройваше. В крайна сметка подсъзнателно щеше да я възпира нещо, което тя щеше да смята за надежда. С други думи, щеше да е спокойна. Нещо повече, щеше да изпълнява каквото й кажем.

Затворихме ципа на сака и отворихме вратата. Докс го вдигна все едно вътре имаше само стиропорени топчета, преметна го през рамо и я внесе в мотела. Аз затворих вратата на камиона и ги последвах вътре.

Оставихме сака на пода в стаята, отворихме ципа и й помогнахме да се изправи. Аз разгънах сгъваемия нож, който носех, и я оставих да го види. Докс държеше уилсъна — не защото искаше, а защото му бях казал. Исках да й дам всички възможни психологически основания да не се съпротивлява, включително очевидните факти на нашия брой, ръст — или поне ръста на моя партньор — и оръжията ни.

— Ще ти развържа ръцете — казах. — Спокойно си свърши работата в банята. Няма да те гледаме, но вратата ще остане отворена. Ако направиш нещо, което не ни харесва, ще трябва да ти сложим памперс, да ти завържем ръцете и краката, да ти запушим устата, да ти сложим качулка на главата и да те оставим така може би за няколко дни. От теб зависи.

Минах зад гърба й и бързо я претърсих. Ларисън вече го беше направил, но даже да не беше, тя едва ли носеше нещо, ала в края на краищата това бе дъщерята на Хортън и щеше да е глупаво да допусна, че една жена не може да е въоръжена с лютив спрей или нож. Най-добре да проверя още веднъж. Ала Кей нямаше оръжие, нито пък нещо друго, което можеше да използва за съпротива. Хванах й китките и прерязах свинските опашки.

Тя се втурна в банята. Нямаше къде да се скрие в малкото помещение без прозорци. Вече бях проверил дали няма нещо, което да изиграе ролята на импровизирано оръжие. Момичето не можеше да направи нищо друго, освен да увие пешкир около дланта си, да разбие огледалото и да използва някое по-дълго парче като нож. Смятах, че засега такъв ход е изключително малко вероятен. Ако грешах обаче, щях да имам предостатъчно време да поставя помежду ни стол, докато Докс се приближи зад нея.

Извърнах се, докато партньорът ми преместваше скрина пред вратата. Дребен детайл, но достатъчен, за да не й позволи да си мисли, че може да избяга с див спринт към изхода. Дълго я чувах да уринира. Когато звукът утихна, аз се озърнах назад, просто от предпазливост, ала всичко беше наред — Кей вече си обуваше дънките.

— Гладна съм — каза тя, когато излезе от банята.

Кимнах.

— След малко ще ти дадем нещо за ядене. Първо искам да легнеш по очи на пода.

— Защо?

— Защото това ще те забави и няма да ти позволи да се изкушиш да направиш нещо, заради което може да пострадаш. Другата възможност е пак да те завържа. И аз искам да ида до тоалетната, а когато не си завързана, трябва да те наблюдават не по-малко от двама души.

Тя се поколеба, после се подчини. Отидох до тоалетната, след това с Докс се разменихме. Когато партньорът ми свърши, казах на Кей, че може да седне на едно от леглата, и тя го направи.