Бари Айслър - Рейн-Сан - Заложник на съдбата

— Нямах представа, че сте почитател на йога — каза момичето.

— Е, чак пък почитател — изправи се на крака той. — Разтягането обаче ми допада.

— Разумно. Много от хората, които вдигат тежести, не разтягат достатъчно.

— Йога ли преподавате?

— Индивидуална треньорка съм. Но вие май нямате нужда. Наблюдавах ви, знаете какво правите.

Тя определено изглеждаше секси и по всяко друго време Тревън с удоволствие щеше да тръгне по този път, където и да водеше той. Но не и днес.

— Ами, аз май трябва да приключвам — каза той. — Човек не бива да прекалява с йогийските упражнения.

Момичето се усмихна, без да откъсва многозначителния си поглед от очите му.

— Да ви донеса ли нещо? Хавлия, вода?…

— Не, благодаря.

— Добре тогава. — Тя продължи да го гледа още малко, после се обърна към изхода. Тревън понечи да я последва, когато в залата влезе мускулест мъж с късо подстригана коса и тъмен костюм. Моментално го определи като бодигард — физиката, зоркия поглед, а и човек, дошъл за тренировка, нямаше да носи костюм.

— А, мога ли да попитам — повика той Алиса, която отново се завъртя към него. — В спа центъра има парна баня, нали?

Печелеше време, искаше да види какво ще направи гардът и кой ще влезе след него. Можеше да не е непременно Шорок. В „Уин“ гостуваха много випове. Който и да се окажеше, Тревън знаеше, че ще изглежда по-естествено, ако си приказва с някого от служителите, отколкото ако е сам.

— Да — потвърди момичето. — Парата е наситена с евкалиптово масло и наистина прочиства порите и отпушва синусите.

— Ще трябва да я опитам. Май че досега не съм правил евкалиптова парна баня.

Тя се усмихна.

— Ще ви хареса. Аз я посещавам всеки ден, когато съм тук.

Тревън наблюдаваше бодигарда с периферното си зрение. Костюмираният обиколи с поглед залата, но не много сериозно. Като че ли само проверяваше дали няма други входове и изходи. И защо да обръща по-голямо внимание на фитнеса? Шорок беше важна личност, вярно, ама не чак президентът. И както бе казал Рейн, ако директорът на НАЦ нарушеше програмата си, охраната му щеше да се съсредоточи повече върху човек, който го преследва, а не толкова върху хората, които вече са там.

— Всеки ден ли? — попита той. — Трябва да имате най-чистите пори във Вегас!

Алиса се засмя.

— Не знам за порите, но определено е полезно за кожата.

Бодигардът се върна при стъклената врата, задържа едното крило отворено и бам, в залата влезе Шорок. Сърцето на Тревън заби мъничко по-бързо. Мама му стара, бяха го пипнали.

— Знаете ли, винаги съм завиждал на хора, които си изкарват прехраната със спортуване — каза той, като продължаваше да наблюдава Шорок с периферното си зрение.

— И вие изглеждате доста добре — спусна поглед по тялото му Алиса. — Какво правите във Вегас?

Бодигардът, забеляза той, беше останал навън. Шорок се насочваше към дъното на залата, където бяха свободните тежести.

— Дойдох на среща с едни приятели — отвърна Тревън. Тя го бе стрелнала с подканващ поглед, когато му зададе въпроса за плановете му. Ако отговореше на погледа й, щеше да продължи в същия дух. — Ще поиграем покер, може би ще идем да гледаме представлението на „Цирк дьо Солей“.

Алиса кимна, несъмнено бе забелязала, че той за втори път не поема подадената му топка.

— Приятно прекарване — рече тя. После обаче остави вратата отворена: — И ми кажете дали ви е харесала парната баня.

Тревън се усмихна.

— Непременно.

Знаеше, че ще изглежда странно, ако продължи да виси там, но реши, че може да си позволи да поостане още няколко минути и да види дали ще успее да събере оперативна информация.

Отиде при автомата за вода и си наля една чаша, после се насочи към предната част на залата и си взе пешкир. През стъклото видя бодигарда, който бавно се разхождаше отпред — между асансьорите и входовете на фитнеса и спа центъра. Да, не го интересуваха хората, които вече бяха вътре, но можеше да обърне внимание на новодошлите. Тревън реши, че Докс трябва да изчака и е време да пратят вътре Рейн. Той единствен от тях нямаше да направи впечатление с ръста си, пък и беше азиатец или поне приличаше на такъв и това най-вероятно щеше да го изключи от кръга на подозрителните лица, за каквито следяха бодигардовете на Шорок. А и в поведението на Рейн имаше нещо, което караше всички да не го забелязват. Когато се намираше пред хора, излъчваше някакво спокойствие, което отначало можеше да бъде взето за приветливост, дори стеснителност. Такава грешка бяха допуснали наемниците и Тревън никога нямаше да забрави как средният на ръст и хрисим на вид японец, за какъвто беше взел Рейн, изведнъж хвърля маската си и с голи ръце поваля двамата много по-едри мъже още преди някой да успее да се доближи, за да му попречи.