Бари Айслър - Рейн-Сан - Заложник на съдбата

— Според мен можем да използваме фитнес залата — отвърна той.

— Не казвам, че не можем — побърза да отстъпи Тревън. — Ама ще имаме нужда от доста късмет. В досието пише, че се занимавал с кросфит. Е, и аз тренирам същото и в който да е ден ще ви е трудно да предвидите дали ще ме заварите в залата или навън. Шорок спокойно може да реши: по дяволите залата, излизам да тичам и междувременно да разгледам забележителностите.

— Добре де, каквото и да прави Шорок, хайде да разгледаме потенциалните пречки една по една и да видим дали информацията за спортните му навици може да ни е от полза — предложих аз, без да разкривам, че всъщност съм доволен от възражението на Тревън.

Докс поглади катинарчето си.

— Трийсет и седем градуса жега и пълчища туристи, които трябва да избягва? Плюс това ви гарантирам, че фитнес залата в „Уин“ е супермодерна и ще има мацки по трика. Кой би го пропуснал? Тъй че залагам срещу бягането из града.

Както често се случваше, аз не бих се изразил по същия начин, но не можех да не се съглася с логиката му.

— Добре. — Тревън вдигна ръка в жест, изразяващ, че е възможно, но… — Да речем, че по някое време той ще е в залата. Това пак е огромен интервал. Истинският кросфитър ще стане супер рано, ако се налага, за да си изпълни комплексите преди пръскащия се от срещи работен ден. Или пък ще прескочи обяда. Или ще тренира точно преди лягане.

Кучето пак се разлая.

— Боже всемогъщи! — възкликна Докс. — Никога не съм бил принуден да търпя толкова гаден лай. Сякаш някой прави електрическа клизма на проклетото животно.

Опитах се да не си го представя. Което, естествено, още повече влоши положението.

— Прав си — обърнах се към Тревън аз. — И все пак, ако има начин да го пипнем във фитнес залата, това действително може да ни реши проблема. Няма го в програмата му и съответно не е гореща точка от гледна точка на охраната му. Всъщност, ако някой от нас е вътре при неговата поява, най-вероятно няма да ни обърнат внимание. Би трябвало да го пазят двама гардове от Секретната служба, нали така? Това не е пълно охранително подразделение. Ако беше президентът, щеше да има пълна охрана, която предварително щеше да опразва всяко помещение, независимо дали влизането му там е било обявено. Понеже са само двама обаче, те ще се съсредоточат повече върху човек, който преследва Шорок, а не толкова върху хората, вече намиращи се на местата, на които той реши да отиде.

За миг се възцари тишина.

— Ами, може да се редуваме във фитнес залата — наруши мълчанието Тревън. — Всички сме във форма, тъй че за персонала или за когото и да е друг, деветдесетминутната тренировка няма да изглежда необичайна, и всеки от нас сигурно може да убие доста време под душа, в сауната или в съблекалнята, и преди, и после. Ако се редуваме един по един, всеки по два часа, покриваме осемчасов интервал. Пак е петдесет на петдесет за един шестнайсетчасов ден, ама и това не е зле.

Кимнах доволно. Имах същата идея, разбира се, но изразявайки я като неоформено желание, бях оставил Тревън да я превърне в план, който сега можеше да смята за свой.

— Интересно предложение — казах. — И след като спомена за шансовете ни, мисля, че всъщност можем да се справим още по-добре. Няма нужда да покриваме целия ден, нали? Да приемем, че Шорок тренира поне час. Ако го няма в залата, когато си тръгва първият от нас, следващият може да започне, да речем, трийсет минути по-късно и пак ще се застъпи с Шорок. Това прави покритие от близо десет часа. И се басирам, че има по-голяма вероятност той да се появи в салона рано сутрин, отколкото късно вечер. Най-подходящата за трениране част на деня е преди срещите. Плюс това главната причина за присъствието му тук е да го гощават. Това става вечер. Тъй че, ако си изиграем картите както трябва, шансовете ни са доста по-големи от петдесет на петдесет.

Докс забарабани с длани по корема си.

— Не е зле за Лас Вегас. Има и още една вероятност, макар че не е особено голяма, като се имат предвид съблазните, които предлага тоя град. В досието пише, че Шорок ходел на черква. Всяка неделя.

— И какво от това? — попитах.

Той сви рамене.

— Е, по програма Шорок си заминава в неделя. Набожният човек ще се отбие на тръгване в някой тукашен храм. Докато самолетът му стигне до Източното крайбрежие, с трите часа разлика във времето, там вече ще е късно да ходи на черква.

Кимнах.

— Съгласен съм, вероятността е малка, а и как предварително да предвидим къде ще отиде, ако изобщо отиде някъде?