Бари Айслър - Рейн-Сан - Заложник на съдбата

Кратко мълчание.

— Бихме могли — отвърна Рейн. — И все пак, ако вляза в стаята му и се появи някой от бодигардовете, цялата операция отива на кино. Ти обаче ме навеждаш на една идея. Ключът пак ще ни бъде полезен. Направи каквото ми каза. Обади ми се, ако научиш номера на стаята му. Ако успееш, аз ще позвъня там от някой телефон в хотела. Ако не отговори никой, ще рискувам да вляза, ще поставя една от безжичните камери и ще се измъкна.

— Така ще знаем кога влиза и излиза и ще можем да го пресрещнем при асансьорите.

— Точно така. А може да подслушаме и нещо за програмата му. По-добре да знаем какво ще прави, отколкото да го следим. Ще съобщя на другите какво става.

— Ясно. Добре, да видим какво ще успея да направя тук. Ще ти се обадя.

Тревън прекъсна връзката и пъхна джиесема обратно в джоба си. Шорок беше преминал на коремни преси и при всяко надигане се извиваше ту наляво, ту надясно. Явно загряваше. Тревън извади своята ключ-карта и разкопча часовника „Трейзър“ на китката си. Приближи се до стойката с гирите, приклекна, сякаш за да избере нужния му уред, и изпусна часовника до стойката. Когато Шорок се надигна и се изви наляво, с гръб към него, агентът на СРП вдигна гирата с дясната си ръка и ловко размени картите с лявата. После се отдалечи на няколко крачки, направи няколко сгъвания и разгъвания за трицепс, върна гирата на мястото й и си тръгна.

Бодигардът продължаваше да се разхожда пред залата и не му обърна особено внимание. Защо да му обърне? Тревън излизаше от фитнеса. Гардът вече го беше класифицирал като безобиден. Грешка.

Спря на регистратурата. Там стоеше красива жена, на чийто бадж пишеше „Виктория“. Не беше същото момиче, което го бе регистрирало преди два часа.

— Привет — поздрави той. — Сега ще използвам спа центъра, но ако реша по-късно да се върна, нали няма да трябва пак да плащам?

— Разбира се, че няма, господине — потвърди Виктория. — Използването на спа центъра се плаща за цял ден или е включено в пакетната ви почивка. Но така или иначе няма да плащате втори път.

— Страхотно — заяви Тревън и погледна регистрационния списък на плота. На последния ред пишеше: „Шорок, стая 5818“. — Трябва ли пак да се записвам?

— Не, господине, всичко е наред. Приятно прекарване в спа центъра. Служителят вътре, Джошуа, ще ви разведе, ако желаете.

Тревън й благодари и влезе. Спа центърът беше огромен и абсурдно луксозен — смесица от съблекалня и мъжки клуб, всичко в кожа, гранит и инкрустирани мозаечни плочки — и сигурно струваше луди пари. Служителят — Джошуа, ако се съдеше по баджа — се приближи и го попита дали се нуждае от нещо — развеждане наоколо, инструкции, препоръки. Агентът отговори, че ще се оправи сам, и мъжът дискретно се отдалечи.

Тревън извади телефона си, седна на един от свръхмеките кожени фотьойли и позвъни на Рейн.

— Взех ключа — тихо съобщи той. — Стая пет хиляди осемстотин и осемнайсет. Повтарям: пет хиляди осемстотин и осемнайсет. Аз съм в спа центъра.

— Добре. Партньорът ми идва веднага.

Тревън затвори и се престори, че разпуска. След три минути се появи Докс.

— Аре стига бе! — с особено силен провинциален акцент възкликна той. — Какво нещо, а? Абе обичам го тоя Лас Вегас!

Тревън скришом потръпна. Не че не беше вярна поговорката за скриването пред очите на всички, само че Докс преиграваше.

Джошуа се приближи към новодошлия.

— Бихте ли желали да ви покажа съоръженията, господине?

— Много ти благодаря за предложението, синко, но вече съм покръстен — отвърна Докс. — Чудех се дали тоя прехвален спа център си струва четирийсетте долара, ама вий ме успокоихте. Само малко ще поогледам, та по-сетне да знам къде се връщам.

— Чудесно — усмихна се Джошуа. — Ако се нуждаете от каквото и да е, само кажете.

— След като предлагаш, имаш ли нещо за пиене? — попита Докс.

— Вода с краставица? Или с цитрусови плодове?

— Ааа, с краставица. Звучи интересно. Ще опитам от нея, ако не възразяваш.

Джошуа отиде при кристален охладител, пълен с вода, лед и резенчета краставица, и започна да пълни една чаша. Тревън се изправи, мина покрай Докс и пътьом пъхна ключ-картата в дланта му, без да го поглежда. Влезе в една от тоалетните кабини и отвътре чу Докс да казва с театрално задоволство:

— Много освежаващо и вкусно. Ти си добър човек, господин Джошуа. След малко непременно ще се върна. Туй ще са най-добре похарчените четирийсет долара в живота ми!

Тревън използва тоалетната, после също изпи чаша вода с краставица и се върна на кожения фотьойл, където запрелиства някакво хотелско списание. Иззад ъгъла се появи мек наглед мъж в плюшен хотелски халат и със зачервено, мокро от пот лице, навярно от евкалиптовата парна баня, и седна наблизо. Жалко. Е, не можеха да очакват целият център да е запазен само за тях. И без това вече бяха извадили страхотен късмет.