Бари Айслър - Рейн-Сан - Заложник на съдбата

Тревън се препъна. Пусна часовника и се опря с длан в пода до ключ-картата на Шорок. Алиса се хвърли към часовника. Не успя да го хване, ала вниманието й беше отвлечено достатъчно дълго, та агентът да направи размяната. Басираше се, че Шорок е проследил с поглед нейното движение настрани, а не неговото надолу, но и да не беше, щеше да види картата и бутилката си точно там, където ги е оставил.

— Мамка му — изруга Тревън и се изправи. — Какъв срам.

Алиса вдигна часовника, погледна го и му го подаде.

— Изглежда наред.

Тревън кимна.

— Тия часовници си ги бива.

Тя се озърна към краката му и се усмихна.

— По-добре си завържете връзките.

Тревън клекна и завърза връзките на маратонката си, после двамата се насочиха към изхода.

— Сега вече наистина ще опитам парната баня — каза той. — Бос ще съм в пълна безопасност.

— Съобщете ми дали ви е харесало — отново му се усмихна Алиса.

Агентът на СРП се върна в спа центъра и се обади на Рейн.

— Всичко е наред. Размених картите. Нашият приятел още е там. Сигурно ще остане около час. Добре е да слезеш тук, в случай че реши да отиде до тоалетната. Макар че според мен няма да се появи.

— Добре — отвърна Рейн. — Камерата е на място. Ще ни е от огромна полза. Ако не успеем да се доберем до него в спа центъра, ще имаме други възможности.

Тревън се надяваше да е прав. Но двете последователни случки, едва не завършили с провал — първо списанието, после преместването на ключ-картата — го бяха изнервили. Беше се измъкнал благодарение на чист късмет. Съмняваше се, че и третия път ще са такива късметлии.

Поставянето на камера в стаята на Шорок беше неочакван късмет, но все още предстоеше да се възползваме от него. Като цяло обаче признаците бяха добри. Чувахме го да обсъжда плановете си за вечерта: вечеря във включения в „Мишлен“ френски ресторант „Алекс“ в седем, на по чаша в нощния клуб „Трист“ в десет, а преди и след това — „игри“ в казиното, както упорито парфюмират обикновения хазарт рекламните агенти от бранша. Според мен имаше приличен шанс да приключим всичко същата вечер.

Придружавани от две взаимозаменяеми платиненоруси ласвегаски компаньонки, с Ларисън успяхме да си намерим маси в „Алекс“. Нещо повече, той имаше видимост към частната зала, в която се забавляваше Шорок. Към средата на дългата вечеря усетих, че мобилният ми телефон вибрира в джоба — сигнал от Ларисън, че Шорок отива в тоалетната. Бързо се извиних и го изпреварих, както бяхме планирали. В тоалетната нямаше никого, дори вратите на всички кабини бяха открехнати. Сърцето ми затуптя малко по-бързо. Сега беше моментът.

Застанах пред крайния десен писоар, сякаш нехайно се облекчавам, и зачаках. След няколко секунди чух вратата зад мен да се отваря. Наострих слух и устоях на инстинктивното желание да се озърна назад. Приближаващи се стъпки. И ето че изведнъж той се появи и се насочи към крайния ляв писоар, подчинявайки се на неписаното правило в мъжката тоалетна да оставяш колкото може повече място между теб и другия, използващ писоарите.

Ларисън вече трябва да беше съобщил на Докс, който чакаше пред ресторанта, за да мога да се измъкна и да се избавя от инхалатора с цианида, след като приключим. Имаше съвсем малка вероятност някой в ресторанта незабавно да попадне под подозрение, ала не исках оръжието на убийството да е у мен, ако се стигне дотам.

Хвърлих поглед наляво и видях, че Шорок леко се олюлява със зачервено от алкохола лице. Джиесемът завибрира в джоба ми — пак Ларисън, сигнал, че се приближава друг човек. По дяволите, трябваха ми само няколко секунди. Спуснах ръка в джоба на панталона си, стиснах инхалатора и понечих да го измъкна. Тъкмо горният му ръб се показа навън и точно преди да се обърна и насоча към Шорок, чух вратата отново да се отваря. Замръзнах и пуснах инхалатора обратно на мястото му. Стъпки, после новият посетител застана между нас с Шорок и смъкна ципа на панталона си.

— Ей, Тим — каза той. — Харесва ли ти вечерята?

— Направо не е истина — отвърна директорът на Националния антитерористичен център. — Не мога да повярвам, че има още три блюда. Натъпках се до пръсване.

— Повярвай ми, трябва да опиташ еклерите с ябълков крем. Ще си умреш на място от удоволствие.

Не обърнах внимание на тази ирония и продължих да се взирам в мраморната стена пред мен с нереалистичната надежда Шорок да е прекалил с виното и да пикае толкова дълго, че оня да си тръгне пръв. Но не би. Директорът се отръска, вдигна ципа си и се насочи към мивката. Чух да потича вода, после той каза: