Бари Айслър - Рейн-Сан - Заложник на съдбата

— Ура! — възкликна Докс. — Някой да му даде пура на тоя човек! Това първото ти убийство ли беше?

— Май че, да — кимна Том.

— Май че — повтори моят партньор. — Странно. Е, нали знаеш какво казват. Никога не забравяш първия случай. Радвам се, че той е стрелял по тебе. Това малко ще облекчи нещата по-късно.

Погледнах Ларисън.

— Благодаря, че ме послуша.

Той не отговори веднага.

— Изпитвах известни съмнения на влизане в онова училище само минута преди да го ударят две ракети „Хелфайър“. Но… да.

Ларисън се обърна към Докс.

— Никога повече не се майтапи с мене, че съм ти на мушка. Никога. Разбираш ли?

Божичко, пак се започва, помислих си. Само че Докс просто се ухили.

— Добре де, добре, просто исках да облекча напрежението. Разбрах те и повече няма да се повтори.

Той протегна ръка и след миг Ларисън я пое.

— Къде отиваме? — попитах. — Летището е в обратната посока.

— Искам да се махнем от Небраска — отвърна Канезаки. — Хайде просто да продължим нататък и по пътя ще измислим нещо.

— Боже мой, пак пътуване с кола — изпъшка Докс. — Още не съм се възстановил от предишното.

Всички избухнахме в смях. Осъзнах, че изобщо не ме е грижа къде отиваме.

Стигнахме едва до Де Мойн. Парасимпатиковата реакция на адреналиновия прилив по време на бой е свирепа и всички вече бяхме изтощени. Започнахме да клюмаме още щом се уверихме, че сме в безопасност извън Линкълн. Спряхме в един крайпътен мотел и се настанихме в две съседни стаи. Известно време погледахме новините, но всичко беше изключително объркано. Общо взето го представяха като неуспешен терористичен атентат, какъвто в известен смисъл си беше, разбира се. Изглежда, все пак щеше да допринесе за каузата на заговорниците, макар и не толкова много, колкото един успешен удар. Но хората още бяха паникьосани от привидната нова заплаха и истерично твърдяха, че вече не можели да пращат децата си на училище и че правителството трябвало да прави повече, за да ги защитава. Повествованието може би щеше да се промени с появата на доказателства за случилото се, включително снимките и видеозаписите на Канезаки. И естествено, може би Хортън щеше да направи нещо, за да насочи нещата натам, накъдето казваше, че искал да ги насочи. Но като цяло, всичко това действаше обезсърчаващо. Гледахме, докато повече не можехме да издържаме. И тогава всички откъртихме.

Когато се събудихме, пак включихме телевизора и като че ли имаше промяна в повествованието. Сега се говореше за секретна група командоси, които убили джихадистите, предотвратили заговора и евакуирали децата. Зачудих се какво следва.

Канезаки качи снимките и клиповете в „Уикилийкс“. Ако останеше само това, можеха да го отхвърлят като евтина конспиративна теория. Някой анонимен говорител щеше да обясни, че Гилмор е вдигнал безпилотния самолет, за да унищожи терористите, че те открили позицията му и хладнокръвно го очистили, в резултат на което самолетът се разбил, но неговите находчиви сътрудници все пак успели да ликвидират терористичната опасност, въпреки че храбрият им началник вече лежал мъртъв.

Установих, че не ми пука чак толкова много. Бяхме направили каквото можахме. И го бяхме направили добре. Сега само трябваше да измисля как да се измъкна от страната и да се наслаждавам на своите двайсет и пет милиона.

Сателитният телефон на Канезаки иззвъня. Обаждаше се Хортън. Том ми подаде телефона.

— Благодаря ти — каза полковникът. — Не заслужавам да бъда облагодетелстван от вашите действия, но е факт.

— Как така?

— Убеден съм, че съвсем скоро ще бъда пратен в ада, по един или друг начин. Но междувременно вие ми дадохте нужните средства, за да насоча това нещо натам, накъдето винаги съм се надявал, и да го превърна в сила за доброто на всички.

— Всички онези, които загинаха при атентатите — подхвърлих. — Радвам се, че е било за по-голямото благо.

Смътно се почувствах лицемерен, че го казвам. От друга страна, никога не бих убил невинни хора.

— Щеше да е по-лошо, ако беше за нищо — отвърна той. — Или за по-малко от нищо.

— Е, значи получи каквото искаше.

„И все пак ще умреш“, помислих си, ала не го изрекох. Но предполагах, че Хортън го знаеше. Сам го беше казал.

— Искам да знаеш две неща.

— Добре.

— Първо, пуснах по съответните канали информацията, че вие четиримата по погрешка сте вкарани в президентския списък за унищожаване. Че включването ви в него се дължи на неверни сведения, които сами по себе си са резултат от безстрашното ви проникване в организацията, стояща зад тези атентати. Че всъщност тъкмо вие сте пренебрегнали опасността от национално издирване и сте продължили мисията си, като сте спасили децата в онова училище. Повече няма да бъдете преследвани от представители на американската армия, разузнаване и органи на реда.