Бари Айслър - Рейн-Сан - Заложник на съдбата

— Улучи ме в жилетката. Само ме събори на земята. Нищо ми няма.

Проснат по гръб с подвити под себе си крака и отворени невиждащи очи, Гилмор все още държеше лаптопа. Погледнахме екрана. Камерата показваше училището. Самолетът летеше право към него.

Чух тих пукот. Образът на екрана се разтърси, след това се стабилизира.

— Улучих го, ама не по носа — информира ни Докс. Последваха още няколко пукота. Картината силно затрептя, но отново се стабилизира.

— От какво е направено това нещо, по дяволите? — възкликна моят партньор. — Току-що го прострелях шестнайсет пъти. Добре, ще презаредя.

— Ларисън, Тревън, махайте се оттам — извиках аз. — Направихте каквото можахте. Няма време. Вървете!

Училището беше в центъра на екрана и бързо се уголемяваше. Помислих си, че самолетът е на не повече от няколко секунди от удара.

— Добре, миличък — чух да произнася Докс. — Хайде сега, виж какво съм ти приготвил.

Разнесе се методична серия пукоти. Образът на екрана се разтърси. Разлюля се. Стабилизира се, изпълни целия екран…

И после камерата започна бясно да се върти.

— Добре! — В обикновено свръхспокойния му снайперистки глас долових тържествуващи нотки. — Едно на нула за отбора домакин.

Небето прелетя покрай екрана, после земята, след това всичко започна да се движи толкова бързо, че не различавах абсолютно нищо. След миг екранът помръкна.

— Къде падна? — попитах.

— Не в училището — осведоми ме Докс. — На паркинга. Мамка му, за малко. Никой не е пострадал, струва ми се.

— Бойните глави взривиха ли се?

— Не. Гилмор трябва да ги е настроил да се взривят при сблъсък на носа.

— Тревън, Ларисън, добре ли сте?

— Да — потвърди Ларисън. — Отдалечавам се на югоизток.

В далечината чух сирени.

— И аз — обади се Тревън. — Няма да е зле някой да ме прибере. В момента имам чувството, че малко бия на очи.

— Вървете към сборния пункт — казах. — Докс, особено ти. Онова ченге ще съобщи за снайперистки огън, идващ от твоята позиция. Среща след двайсет минути. Или след по-малко, както кара Канезаки.

Очаквах Тревън и Ларисън да се измъкнат без проблеми в суматохата около училището. Ала скоро щяха да се появят свидетели, които свързано щяха да ги опишат на пристигналата полиция. И Докс трябваше да се отдалечи от скривалището си.

Канезаки извади айфон и снима трупа на Гилмор и пулта, който лежеше отгоре му.

— Какво правиш? — учудих се аз.

— Това е нашето доказателство. — Той започна да описва с телефона малък кръг, като в същото време говореше. Разбрах, че е превключил на видеозапис.

— Трябва да тръгваме.

Том вдигна показалец.

— Човекът на земята е новия шеф на Националния антитерористичен център Дан Гилмор, който управляваше безпилотния самолет, атакувал днес училище в Линкълн. Намираме се в Палмира, щата Небраска, на четирийсетина километра от града.

Той се приближи до мъжа, когото беше застрелял, и също го фотографира, после засне камиона и регистрационните му номера, като през цялото време обясняваше, съобщаваше дати, координати и подробности. После тичешком отидохме при вана и Канезаки настъпи газта така, сякаш пътуването ни насам е било само загряване. Стигнахме сборния пункт, черква на километър и половина от училището, за по-малко от петнайсет минути. Той намали и отби в паркинга.

— Ние сме — казах по радиостанцията и Докс, Ларисън и Тревън се материализираха иззад един контейнер за смет. Те се качиха във вана и ние потеглихме с нормална скорост.

Прехвърлих се отзад. Всички се ръкувахме.

— Страхотна стрелба — похвалих партньора си аз.

— По дяволите, ако наистина беше страхотна, щях да го сваля с първия изстрел — възрази Докс.

— Хей, нали го свали — рече Тревън. — Това е важното.

— Е, не искам да обвинявам никого, че ми отне повече време, отколкото би трябвало, обаче авиониката точно на тоя модел безпилотен самолет едва ли е в носа, освен ако не е специално закален — отвърна Докс, като ме гледаше. — Накрая просто почнах да го обстрелвам навсякъде с надеждата да улуча нещо важно. И явно съм успял.

Всички се засмяхме.

— Добре ли си, Том? — попита Докс. — Вярно ли чух, че са те улучили?

— В жилетката — поясни Канезаки. — Добре съм.

— По-късно ще те боли — предупредих го аз. — Ама майната му. Добра стрелба.

— Гилмор ли уби? — поинтересува се Докс. — Мислех, че го е убил Рейн.

— Не, охраната му — поправи го Канезаки.

— Онзи, който ме обстрелваше — прибавих аз.