Бари Айслър - Рейн-Сан - Заложник на съдбата

„Уф, мама му стара, той го е програмирал да лети право към…“

Изстрели от дясната ми страна. Завъртях се. Канезаки лежеше. Зърнах движение в отсрещния край на камиона. Хвърлих се към силоза.

Нямаше време да мисля за Том. Надявах се да са го улучили в бронираната жилетка, но не можех да съм сигурен.

— Докс, Гилмор е повален, но е програмирал самолета да се насочи право към училището — съобщих по микрофона, когато стигнах до прикритието. — Мисля, че е настроил изстрелването на ракетите за последния момент и самолетът трябва да ги последва или пък ще се взривят при неговото разбиване. Приближава се към теб от изток. Би трябвало да се появи след три-четири минути. Можеш ли да го свалиш?

— Не знам. Къде му е авиониката?

Подадох глава иззад силоза и отскочих назад. От отсрещната страна на камиона отекнаха три изстрела и куршумите се забиха в стената. Обсипаха ме парченца бетон.

— Нямам представа, да не би аз да съм проектирал тоя шибан самолет! В носа, предполагам.

— И не можеш да попиташ Гилмор, така ли?

Нов изстрел, нов дъжд от бетонни осколки. Разсеяно си помислих, че щом стреля дори когато не се показвам, противника ми явно не го бива чак толкова.

— Гилмор е мъртъв! — осведомих партньора си.

— Е, при тия обстоятелства и ако допуснем, че нямаме подръка други специалисти по проектиране на безпилотни самолети, ще трябва да обявя операцията за неуспешна.

Освен ако стрелецът не прикриваше някого, който се приближаваше отляво, помислих си аз. Заобиколих от отсрещната страна на силоза, вдигнал пистолета напред.

— Тревън, Ларисън, незабавно се махнете оттам.

— Влизам вътре — възрази Тревън. — Те трябва да се евакуират.

— Няма време!

— Трябва да опитам.

Пауза.

— По дяволите — обади се Ларисън. — Знаех си, че ще се случи така. И аз влизам.

— Минете през страничните входове — хладнокръвно ги посъветва Докс. — Ако опитате през главния, ще трябва да се справите с един извънредно разстроен полицай.

— Ясно — отвърна Тревън.

— Влизам — съобщи Ларисън. — По дяволите.

От отсрещната страна на силоза беше чисто. Значи имаше само един противник. И не го биваше особено. Зачудих се дали мога да атакувам камиона оттам.

— Докс — повиках партньора си аз. — Виждаш ли го?

— Още не, обаче гледам.

Чух Тревън и Ларисън да викат: „В училището има бомба! Това не е шега и не е учение! Всички трябва да се евакуират веднага и да се отдалечат поне на сто метра! Бързо! Бързо!“.

— Хайде, миличък — чух да казва моят партньор. — Къде си? Ела при Докс.

Дълбоко си поех дъх и го изпуснах, приготвяйки се да атакувам камиона. Започнах да броя. Едно, две…

Чух три тихи пукота, после гърмеж. Откъснах се от силоза и се затичах право към камиона.

Нямаше нужда. Канезаки беше на крака, вляво от камиона, държеше оръжието си на равнището на брадичката, наклонен към земята. От дулото на заглушителя му излизаше дим. Наведох се и погледнах под шасито. От отсрещната страна имаше тяло.

— Мъртъв ли е? — извиках аз.

— Да, струва ми се. — Гласът му показваше, че е в шок.

— Ами, провери, мамка ти!

Чух още един тих пукот. После:

— Мъртъв е.

Докс, в ухото ми:

— По дяволите, под обстрел съм.

Каза го толкова спокойно, че ми трябваше известно време, докато разбера смисъла.

— Някой стреля по тебе, така ли?

Тревън и Ларисън крещяха. В училището явно цареше пълен хаос.

— Да, онова ченге — поясни Докс. — Трябва да ме е видял. Добро зрение. Ще му е нужен страхотен късмет, за да ме улучи оттам, обаче все пак ще съм признателен, ако някой ме отърве от него. Предпочитам да не застрелвам полицай. Тревън, Ларисън?

— Ей сега — обади се Ларисън.

— Благодаря — каза Докс. — Все още няма и следа от самолета. От училището се изсипват купища деца. Браво!

Изтекоха няколко секунди. Чух глух звук, изхрущяване, после отново Докс:

— Благодаря, господин Ларисън! Ох, това трябва да е доста болезнено.

— Какво стана? — попитах аз.

— Ударих ченгето с тояга — поясни Ларисън. — Взех му оръжието.

Чух го да казва:

— Ето, много се извинявам, господине. Ние сме служебни лица, не сме тук, за да навредим на никого. Училището е под атака и трябва да избягате на разстояние, преди да избухне бомбата, разбирате ли? Просто тичайте с децата, те имат нужда от вас.

— Виждам го — съобщи Докс. — Движи се доста бързо. Ще трябва да му дам малко олово.

Двамата с Канезаки се втурнахме към пулта на самолета.

— Добре ли си? — попитах го.