Бари Айслър - Рейн-Сан - Заложник на съдбата

Искаше ми се да мога да му вярвам.

— Нали каза, че след оставката си вече нямаш такива възможности.

— Като се има предвид миналото ми и след речта ми, имам известно влияние. И то ще продължава да расте.

— Още тогава си го знаел. Когато дъщеря ти беше при нас. Не каза нищо обаче.

— Нямаше да ми повярвате. Пък и трябваше да ми дадете нещо, на което да стъпя. Както и направихте. Останките от безпилотния самолет в момента се охраняват от местните линкълнски органи на реда. Федералните власти много трудно могат да ги конфискуват и скрият, като се имат предвид мащабите на случилото се в техния град.

— Скоро ще има още доказателства — осведомих го аз.

— Какви например?

— Снимки и видеозаписи на Гилмор. Качени са в „Уикилийкс“. Вече не можеш да го спреш, даже да искаш.

— Да го спра ли? Това е чудесно! Всъщност самият аз пратих безценната си информация на добрите хора от „Уикилийкс“, които ще се погрижат за правилното й разпространение по-коректно от „Ню Йорк Таймс“ или „Вашингтон Поуст“.

— Каква информация?

— Убедителни доказателства по въпроса кой всъщност стои зад този преврат. Наред с някои несвързани с това, но навярно още по-инкриминиращи свидетелства за сексуалните и финансовите злоупотреби на въпросните личности. И ще има още такива доказателства.

Спомних си какво ми беше казал за Финч: че е информационен брокер. Зачудих се дали някак си не се е сдобил с…

И тогава ме осени.

— Ти — възкликнах. — Ти си информационният брокер. Не Финч.

— Така е.

Не можех обаче да свържа отделните точки.

— Обясни ми.

— Най-добрият начин да пробуташ една лъжа е да я скриеш сред много истина. И тъкмо затова почти всичко, което ти казвах през цялото време, беше вярно.

— Тогава защо ни накара да убием Шорок и Финч?

— Защото се опитваха да предотвратят преврата, естествено.

Замислих се за момент.

— И те са смятали, че си на тяхна страна.

— Точно така. Само че ние искахме да го предотвратим по различни начини. И по различно време. Пък и те бяха единствените, които знаеха за прякото ми участие. Ако не ги бях отстранил, когато станах героят на Америка, отхвърляйки предложението на президента, те щяха да са в състояние да ме разобличат. А сега мога да твърдя, че всъщност са убити от заговорниците, защото са се опитвали да предотвратят преврата.

— Но те наистина бяха убити от заговорниците. От тебе.

— Признавам, че в това наистина има известна ирония.

— Значи причината, поради която искаше да изглежда, че са умрели от естествена смърт…

— Причините всъщност са две. Първо, не исках смъртта на Шорок да подскаже на Финч, че е възможно да се опитат да убият и него, защото се противопоставя на преврата.

— Защото това щеше да затрудни неговото убийство.

— Да. И второ, когато президентът ме номинира за свой съветник по антитероризма, не можех да допусна да ми зададат въпроса дали случайно нямам нещо общо със смъртта на Финч.

— Значи си знаел, че президентът ще те назначи.

— Разбира се.

— Защото си разполагал със сведения, гарантиращи, че съответните хора ще го уредят.

— Точно така.

— Но си пуснал да изтече информация за цианида. — Все още нямах изгода да му споменавам, че изобщо не съм го използвал.

— Да „изтече“ не е точната дума. Тази информация беше разпространена крайно избирателно.

— За да насочи подозрението към нас. И да бъдем отстранени.

— Да, макар че като се замисля, не съжалявам, че опитите ми се провалиха.

— И причината е, че… как се изрази ти? Щяхме да можем да те разобличим.

— И това е вярно.

— Сега обаче можем да те разобличим.

— Надявам се, че няма да го направите. Но ако се опитате, това едва ли ще свърши добре за вас. Сега разполагам с възможности и както казах, те ще нараснат рязко. Надали ще искате да премерите своята дума срещу моята. И дори да успеете да ми навредите по този начин, а не смятам, че в момента сте способни на това, така ще привлечете внимание към себе си, а мисля, че вече привлякохте достатъчно. Ако бях на ваше място, просто кротко щях да се наслаждавам на новото си богатство.

Ако ми отправяше заплаха, то тя беше изключително фина.

— Защо все повтаряш, че възможностите ти растат? — попитах. — Какво значи това?

— Да, това беше второто нещо, което исках да спомена. В идните дни, когато новината за фалшивия флаг, за инспирирания от олигархията характер на последните събития изтече до официозните медии, ще прочетеш всевъзможни, изключително ласкателни репортажи за мен. За моята смелост, далновидност и честност. Тревън предаде ли ти нашия разговор за независимата комисия?