Бари Айслър - Рейн-Сан - Заложник на съдбата

Защото новините и там бяха смайващи. Разкрития, повдигане на обвинения в държавна измяна. Повечето неща бяха верни, както ми беше казал Хортън — лъжите бяха вплетени толкова грижливо в тъканта, че можеха да ги забележат само онези, които виждаха целия килим. Както и очаквах, рейтингът на полковника скочи до небето. Имаше призиви да се кандидатира за президент. За негова чест той ги отхвърли и предполагах, че благородната му съпротива срещу съблазните на властта, както най-вероятно хората приемаха позицията му, някой ден ще доразкраси неговата легенда.

Но въпреки всички разкрития и арести, въпреки вълната от обществено негодувание, всъщност не настъпиха чак такива промени. Войните продължаваха да се водят. Нямаше народни бунтове, селяни с вили не щурмуваха Капитолия, нито изгориха магнатите от Уолстрийт, макар и само под формата на чучела. Говореше се за трета партия — по-точно щеше да е да се каже втора партия, смятах аз — но от това не излезе нищо сериозно. Въпреки че „Уикилийкс“ беше проводникът на всичко, което изтичаше, „Ню Йорк Таймс“ и останалите получаваха признанието, като че ли щяха да публикуват нещо, ако „Уикилийкс“ не ги принуждаваше, точно както беше казал Канезаки. Като цяло, хората, изглежда, искаха да разбират измяната като личностен проблем, а не като нещо порочно в техните институции.

Хортън не се отказваше и използваше популярността и влиянието си, ала имах чувството, че комисията далеч не е корабът, който той е в състояние да насочва накъдето желае, а че постепенно започва да контролира и сдържа неговите амбиции. Чудех се колко ли е разочарован и дали в тъмните, тихи предутринни часове лежи в безсънните прегръдки на нещо като отчаяние и го връхлитат душите на всички, чийто живот е отнел.

Не се безпокоях, че може да тръгне след някого от нас. Смятах, че не ме е излъгал, когато ми каза, че според него не можем да му навредим много. А щеше да е опасно да убие един от нас, без да убие всички. Ако някой от екипа ни решеше, че той отново се е превърнал в заплаха, Хортън щеше да се изправи пред истински проблем. И после идваше дъщеря му, естествено. Тя може и да му беше казала, че Докс е мекушав. Но полковникът нямаше как да знае какви са останалите от групата. Наистина ли щеше да рискува да му отмъстим? Едва ли.

Докато следях далечните машинации от убежището си в Токио, дистанциран като Лунния наблюдател на Марвел Комикс, аз се питах дали Хортън не се заблуждава за собствената си страна. Може би демокрациите, може би всички култури си имаха жизнени цикли, също като хората, от които се състояха. И културите може би бяха в състояние да удължават живота си с различни средства, нещо като физическите упражнения и здравословното хранене — или пък като радикалната операция, нека направя аналогия с извършеното от Хортън — само че в крайна сметка всичко това нямаше да има голямо значение. Независимо от усилията на малцината изключителни личности, скритите в ДНК на културата гени щяха да продиктуват броя години и да направят неизбежно настъпването на склероза, деменция и смърт, също така неизбежно, както Мойрите прерязват нишката на човешкия живот.

Не знаех какво искам. Тренирах в „Кодокан“, размишлявах в тихи храмове, наслаждавах се на джаз клубовете, кафенетата и уиски баровете. Правех дълги нощни разходки из града и разсъждавах за онова, в което бях участвал и което почти бях предизвикал. Чудех се как е синът ми, липсваше ми Дилайла. Мислех за Хортън. Не вземах решения.

Спях по-добре, отколкото от дълго време насам. Надявах се да продължи така.

Въпреки че във вашингтонския „Капитъл Хилтън“ наистина е проведена 10-ата годишна конференция на Американското конституционно дружество, в хотела няма подземен паркинг. Освен тази подробност, всички места в книгата са описани такива, каквито съм ги видял. Снимки и още на моя уебсайт: www.barryeisler.com.

Голяма част от контекста и технологиите, описани в този роман, както и много от инцидентите, са действителни. Тук давам частична библиография за:

Медийно-лобисткия комплекс

http://www.thenation.com/doc/20100301/jones/print

Президентския списък на хора, подлежащи на унищожаване, включително американски граждани

http://www.salon.com/news/opinion//glenn_green-wald/2010/01/27/yemen/index/html

http://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/arti-cle/2010/01/26/AR2010012604239_2.html?hpid=topnews&sid=ST2010012700394

Правото на президента да задържа за неограничен срок американски граждани без обвинение, съдебен процес и присъда