— Е, и къде мога да намеря Анди Кар? — Миша седна срещу майка си, забравила за миг намерението да си върви.
Лицето на майка й се изкриви в иронична гримаса.
— Горкият човечец. Ако успееш да откриеш Анди, си наистина голям детектив — тя се приведе напред и потупа Миша по ръката. — Той е още една от жертвите на баща ти.
— Какво искаш да кажеш?
— Анди обожаваше баща ти. Гледаше го така, сякаш от устата му се ронеха бисери. Горкият Анди. Стачката го подложи на голям стрес. Вярваше в стачката, в борбата, но му се късаше сърцето, като виждаше пред какви трудности са изправени хората му. Беше на ръба на нервна криза и хората от местния стачен комитет го накараха да си вземе отпуск по болест малко преди баща ти да си вдигне чуковете. После никой така и не го видя. Беше отишъл да живее в някаква пустош на майната си, така че никой не забеляза нещо необичайно. — Жената въздъхна тежко, уморено. — Прати картичка на баща ти от някакво място на север. Но разбира се, баща ти междувременно беше станал стачкоизменник и така и не я получи. По-късно, когато Анди се върна, оставил бележка на сестра си, в която пишело, че не издържа повече. Самоуби се, горкият.
— Какво общо има това с баща ми? — попита Миша.
— Винаги съм мислела, че измяната на баща ти за него се е оказала сламката, пречупила гръбнака на камилата — лицето на Джени изразяваше смесица от лицемерна набожност и самодоволство. — Това е накарало Анди да превърти.
— Не можеш да твърдиш такова нещо — Миша се отдръпна възмутено назад.
— Не съм единствената тук, която е на това мнение. Ако баща ти е споделил нещо с някого, този някой е бил Анди. А това бреме би дошло в повече на крехката му душевност. Отнел е живота си със съзнанието, че единственият му истински приятел е предал всичко, в което са вярвали. — След това мелодраматично заключение Джени се изправи и свали морковите от лавицата. Беше ясно, че слага точка на обсъждането на Мик Прентис.
Сряда; 27 юни 2007
Гленротес
Карен погледна крадешком часовника си. Каквито и положителни качества да притежаваше Миша Прентис, лаконичността не беше едно от тях.
— Така че с Анди Кар се е стигнало до мъртва точка в буквалния и преносен смисъл?
— Майка ми е на това мнение. Но доколкото разбирам, така и не са открили тялото му. Може пък да не се е самоубил — отвърна Миша.
— Невинаги ги намират — каза Карен. — Понякога морето ги задържа за себе си — или пък пустошта. В тази страна все още има много големи пусти пространства.
По лицето на Миша се изписа примирение. Карен си каза, че явно е привикнала да вярва на това, което й казват. И майка й несъмнено го знаеше. Може би нещата не бяха толкова ясни и категорични, колкото ги бе представила Джени Прентис на дъщеря си.
— Така е — каза Миша. — А майка ми каза, че е оставил някаква бележка. Дали полицията я съхранява все още?
Карен поклати глава.
— Съмнявам се. Ако някога е била при нас, сигурно са я върнали на близките му.
— Дали е имало следствие? Нали бележката би била необходима за него?
— Имате предвид разследване на инцидент с фатален изход — каза Карен. — Не и ако трупът не е бил открит. Ако има досие, то ще се води към случаите на безследно изчезнали лица.
— Но той не е изчезнал. Сестра му го е обявила за мъртъв. Баща им и майка им загинали в катастрофата с ферибота край Зеебрюге 2 2 На 6 март 1987 г., на излизане от белгийското пристанище Зеебрюге, се преобръща на ляв борд фериботът „Herald of Free Enterprise“; загиват 193-ма души. Катастрофата става само на три мили от вътрешните кейове на пристанището, на дълбочина 10 метра. — Б.пр.
, но доколкото знам, баща им докрай отказвал да повярва, че Анди е мъртъв, затова и не бил променил завещанието си, за да остави къщата на сестра му. Наложило се да заведе дело, за да бъде обявен Анди за мъртъв и тя да може да наследи родителите си. Така каза най-малкото майка ми.
По лицето на Миша не се забелязваше и сянка от съмнение.
Карен записа в бележника „Сестрата на Анди Кар“ и постави звездичка след думите.
— Следователно, ако Анди се е самоубил, се връщаме към стачкоизменничеството като единствено логично обяснение за изчезването на баща ви. Правили ли сте опит да се свържете с хората, с които се предполага, че е заминал?
Понеделник, 25 юни 2007
Единбург
Беше девет и десет, понеделник сутринта, а Миша вече се чувстваше изтощена. По това време трябваше да е в детската болница, да се занимава с Люк. Да играе с него, да му чете, да убеждава терапевтите да разширяват заниманията си с него, да обсъжда плановете за лечение с лекарите, да влага цялата си енергия в опитите си да ги убеди, че синът й може да бъде спасен. А ако имаше възможност да бъде спасен, те всички бяха длъжни да не го лишават и от най-дребната трохичка от съществуващите поддържащи терапии.
Читать дальше