Вал Макдърмид - Владение на мрака

— Знам го от майка си. Всички в Нютън говорят така — ударът, който й нанесоха думите му, я накара да се почувства така, сякаш бяха изсмукали въздуха от дробовете й.

— Е, значи всички грешат. Защо някой би си помислил такова нещо?

— Защото нощта, когато сте заминали за Нотингам, е последната нощ, когато някой в Нютън го е виждал или чувал. И защото майка ми получаваше от време на време пари в плик с пощенско клеймо от Нотингам.

Лейдло продължи да диша тежко, дъхът му свистеше в ухото й сякаш се разтегляше мях на акордеон.

— Бог ми е свидетел, това е луда работа. Е, мила, съжалявам, но трябва да те разочаровам. През онази декемврийска нощ, когато напуснахме Нютън ъв Уиймс, бяхме петима. Баща ти не беше с нас.

Преди да се упъти обратно към бюрото си, Карен се отби в служебното кафене за един сандвич с пиле и салата. Престъпници и свидетели рядко съумяваха да заблудят Карен, но когато ставаше дума за храна, тя отлично съумяваше да заблуждава сама себе си по седемнайсет различни начина още преди закуска, като Бялата кралица от „Алиса“. Да вземем например сандвича. Пълнозърнест хляб, увехнал лист маруля, няколко резенчета домат и краставица — и той се превръщаше в здравословна храна. Кой ти гледа маслото и майонезата. В съзнанието й калориите биваха елиминирани от полезните съставки. Тя пъхна бележника под мишница и разкъса опаковката на пластмасовата кутия, още докато вървеше.

Фил Пархатка вдигна очи, когато тя се отпусна тежко на стола си. Не за първи път, гледайки сведената му глава, тя си казваше, че той напомня на Мат Деймън, но по-слаб и тъмнокос. Същите очертания на издадената челюст и носа, правите вежди, прическата — същата като в „Самоличността на Борн“, изражение, което можеше за частица от секундата да се превърне от открито в потайно. Само цветовете бяха различни. Източноевропейският произход на Фил обясняваше тъмната коса, кафявите очи и плътната, бледа кожа; личността му се отразяваше и в друга негова отлика, пробитото ляво ухо — когато не беше на работа, в дупчицата имаше диамантена обица.

— Как мина? — попита той.

— Оказа се по-интересно, отколкото очаквах — призна тя и стана отново, за да си вземе диетична кока-кола. Дъвчейки и преглъщайки, тя направи кратко обобщение на историята на Миша Гибсън.

— И тя вярва на онова, което й е казало старчето от Нотингам? — попита Фил, облегна се назад на стола и сключи пръсти зад тила си.

— Струва ми се, че тя е от онзи тип хора, които най-често вярват на това, което другите им казват — отвърна Карен.

— В такъв случай от нея би излязло калпаво ченге. Е, предполагам, че ще прехвърлиш случая в централата, за да се занимават те с него?

Карен отхапа голямо парче от сандвича и задъвка енергично, мускулите на челюстта и около слепоочията й се издуваха и хлътваха като повърхността на малка гумена топка от онези, които препоръчват да се стискат против стрес. Преглътна хапката, преди да я беше сдъвкала докрай, прокарвайки я с голяма глътка от диетичната кока-кола.

— Не съм сигурна — каза тя. — Струва ми се интересен.

Фил я изгледа подозрително.

— Карен, това не е студено досие. Не е в нашата компетентност, за да си играем с него.

— Ако го прехвърля на основния отдел, така и ще си увехне непогледнат. Там никой няма да си даде труд да се занимава със случай, при който следата е изстинала преди двайсет и две години. — Тя избягваше неодобрителния му поглед. — Знаеш го не по-зле от мен. А според Миша Гибсън детето й все едно, че се е озовало в някоя от онези кръчми с табела „Последен шанс“ 3 3 През деветнайсети век в Съединените щати кръчми с такова име се срещат на места, близки до области, в които алкохолът е бил трудно достъпен — името буквално подсещало клиентите, че това е последната им възможност да употребят алкохол, преди да навлязат в зона, където продажбата и пиенето на алкохол са били забранени. — Б.пр. .

— Това все още не го превръща в студено досие.

— Това, че досието не е било открито още през 1984, не означава, че то не е студено сега. — Карен посочи с остатъка от сандвича си папките на бюрото й. — Освен това няма шанс скоро да има движение по нито един от тези случаи. Дарън Андерсън — не мога да предприема нищо, преди ченгетата на Канарските острови да се размърдат, за да открият в кое заведение работи някогашната му приятелка. Ишбел Макиндоу — чакам от лабораторията да ми съобщят дали са успели да свалят приемливи ДНК-проби от анонимните писма. Патси Милър — и там не мога да продължавам, преди онези от лондонската полиция да са приключили с разкопаването на градината в Харингей и със съдебномедицинската експертиза.