Вал Макдърмид - Владение на мрака

Майка й не й беше осигурила кой знае какво, на което да основе подхода си. Лейдло бил развейпрах, женкар, мъж, който на трийсет години продължавал да се държи като хлапак. На двайсет и петгодишна възраст вече бил успял да се ожени и разведе, изграждайки си неприятната репутация на мъж, който не пести юмруците в отношенията си с жените. Образът, който Миша си бе съставила за своя баща, беше фрагментарен и непълен, но въпреки насадените от майка й предубеждения, в представите й Мик Прентис не беше човекът, който би общувал с Логан Лейдло. От друга страна, човек не би могъл да знае с кого ще се сближи в тежки времена.

Най-сетне Миша взе слушалката и набра номера, до който се бе добрала в резултат на търсенията си в интернет и допитвания до справочници. „Сигурно е отишъл на работа“, каза си тя при четвъртото иззвъняване. „Или спи“.

Шестото иззвъняване бе рязко прекъснато. Плътен глас измуча нещо подобно на „ало“.

— Търся Логан Лейдло — каза Миша, опитвайки се да говори спокойно.

— Имам си вградена кухня и нямам нужда от застраховки — акцентът на жител на Файф беше все още силен, думите се блъскаха една в друга в потока на добре познатата й интонация.

— Не се опитвам да ви продам нещо, господин Лейдло. Искам само да поговорим.

— Да бе, да. А пък аз съм премиер-министърът.

Миша разбра, че събеседникът й се кани да затвори телефона.

— Аз съм дъщерята на Мик Прентис — изтърси тя, с пълното съзнание, че проваля безнадеждно стратегията си. Дори по телефона можеха да се чуят бълбукащите хрипове в дишането му. — Мик Прентис от Нютън ъв Уиймс — реши се тя да опита отново.

— Знам откъде е Мик Прентис. Това, което не знам, е какво общо има Мик Прентис с мен.

— Вижте, разбирам, че вие двамата може да не се виждате много често напоследък, но ще ви бъда наистина задължена за всичко, което можете да ми кажете за него. Наистина ми е необходимо да го открия — Миша превключи, усилвайки акцента си, докато той стана подчертан като неговия.

Човекът мълчеше. После отвърна учудено.

— Защо се обаждаш на мен? Не съм виждал Мик Прентис, откакто напуснах Нютън ъв Уиймс през 1984 година.

— Добре, но дори да сте се разделили още щом сте пристигнали в Нотингам, все трябва да имате някаква представа къде се е озовал или поне накъде е тръгнал после?

— Слушай, момиче, идея нямам за какво ми говориш. Какво искаш да кажеш с това, че сме се разделили, щом сме пристигнали в Нотингам? — тонът му беше раздразнителен, очевидно настоятелните й въпроси бяха изчерпали ограниченото му търпение.

Миша си пое дълбоко дъх, после заговори бавно.

— Искам просто да разбера какво е станало с баща ми, след като сте отишли в Нотингам. Трябва да го намеря.

— Ти да не откачаш нещо, момиченце? Нямам идея какво се е случило с баща ти след като пристигнах в Нотингам и причината е следната: аз бях в Нотингам, а той — в Нютън ъв Уиймс. Пък и дори когато живеехме на едно място, не бих казал, че сме били приятели.

Думите й подействаха така, сякаш някой беше плиснал студена вода в лицето й. Да не би пък паметта на Логан Лейдло да му изневеряваше? Дали не беше започнал да губи връзка с миналото?

— Не, не е така — възрази тя. — Той е заминал с вас за Нотингам.

Смехът му прозвуча като лай, последва остра кашлица.

— Някой те е метнал, момиче — изхриптя той. — По-скоро Троцки би станал стачкоизменник, отколкото онзи Мик Прентис, когото познавах. Какво те кара да мислиш, че е дошъл в Нотингам?

— Не само аз мисля така. Всички считат, че е тръгнал за Нотингам с вас и останалите.

— Шантава работа. Че защо някой би помислил такова нещо? Не познаваш ли историята на собственото си семейство?

— Какво искате да кажете?

— Божичко, момиченце, говоря за прадядо ти. За дядото на баща ти. Не си ли чувала за него?

Миша нямаше представа накъде се насочва разговорът, но поне той не беше затворил телефона, както се бе опасявала преди малко.

— Той е починал още преди да се родя. Не знам за него нищо, освен че и той е бил миньор.

— Джеки Прентис — започна Лейдло с нещо близко до наслада. — Станал стачкоизменник през 1926 година. Когато стачката била прекратена, се наложило да му намерят нова работа на повърхността. Когато животът му зависи от хората, с които работи, за един стачкоизменник не е препоръчително да работи под земята. Освен в случай, че и останалите не са като него, както стана с нас. Един бог знае защо Джеки е решил да остане да живее в селото. Ако искал да пийне в кръчма, му се налагало да вземе автобуса до Дайзарт. В нито едно от заведенията в селата покрай залива Уиймс не би се намерил някой, който да го обслужи. Така че баща ти и дядо ти трябвало да полагат двойно по-големи усилия от останалите, за да ги приемат хората. Няма начин Мик Прентис да е решил да пренебрегне уважението, което бе успял да си спечели. По-скоро би умрял от глад — да, и би предпочел да види теб и майка ти да умирате от глад с него. Който и да ти е казал това, е нямал и смътна представа за какво говори.