Вал Макдърмид - Владение на мрака

Фил приключи с рибата и побутна чинията си настрана. После вдигна ръце с длани, обърнати към Карен, в знак, че се предава.

— И какво ще правим сега?

— Ще разчистим онази купчина камъни и ще видим какво има зад нея — отвърна тя с тон, подсказващ, че отговорът е очевиден.

— А как смяташ да го направим? Макарона изобщо не е уведомен, че се занимаваш с тези неща. А дори това да бе обявено официално, той по никакъв начин не би обременил бюджета, над който толкова трепери, за да финансира някакви археологически разкопки в търсене на две тела, които вероятно няма да бъдат открити на това място.

Карен, която тъкмо поднасяше късче пай към устата си, спря и ръката й с вилицата застина на половин път.

— Какво каза току-що?

— Че бюджетът не позволява.

— Не, не. Имам предвид другото — ти каза „археологически разкопки“. Фил, ако паят с гълъбово месо не се беше изпречил между нас, щях да те целуна. Ти си гений.

Фил почувства как сърцето му се свива. Трудно бе да пропъди съмнението, че за пореден път се е забъркал в хубава каша.

Къркалди

Понякога беше по-разумно да провеждаш деловите си разговори от домашния си телефон. Докато не успееше да задвижи всичко и не разполагаше със сигурна аргументация, Карен не искаше Макарона да надуши с какво се е заела. Думите на Фил отключиха верига от асоциации в съзнанието й. Искаше купчината камъни, останали след срутването, да бъде разчистена. Датите, които бе научила от Арнолд Хейг, даваха възможност да пробута търсенето пред Макарона като нов аспект на случая „Грант“, но колкото повече успееше да намали разходите, толкова по-малка бе вероятността той да започне да задава излишни въпроси.

Тя се разположи на масата в трапезарията с телефона, тефтерче с адреси и телефонни номера и бележник. Колкото и да бе привикнала на новите технологии, Карен продължаваше да записва и по традиционния начин имена, адреси и телефонни номера. Аргументираше се с това, че ако някога световната електронна мрежа се срине, така тя пак би могла да открие хората, които щяха да са й необходими. Разбира се, не беше пропуснала да отчете, че ако нещо подобно се случеше, и телефоните нямаше да работят, пък и транспортната мрежа щеше да бъде в хаос, но независимо от това възприемаше тефтерчето с телефони и адреси като някаква двойна осигуровка. Освен това, ако се наложеше, такъв документ се унищожаваше много по-лесно от която и да било електронна памет.

Тя го отвори на страницата, която й трябваше, и плъзна пръст по листа, докато стигна до името на доктор Ривър Уайлд. Навремето Карен бе посещавала курс за подобряване на научните познания на детективи, носещи отговорността за местопрестъпления. Специалистката по съдебномедицинска антропология беше един от водещите преподаватели на курса. На пръв поглед изглеждаше малко вероятно двете жени да намерят общи интереси, но колкото и невероятно да изглеждаше, те се сближиха незабавно. Макар че нито една от двете не би го обяснила така, това бе свързано по някакъв начин със способността, която имаха и двете — да играят привидно по правилата, съумявайки същевременно да подкопават незабележимо авторитета на онези, които не бяха съумели да спечелят уважението им.

Карен харесваше това, че Ривър никога не се опитваше да зашемети аудиторията с научните си познания. Независимо от това дали говореше пред ченгета, чието научно образование бе приключило в юношеската им възраст, или разказваше виц в някой бар, тя съумяваше да предаде сложна информация с такива думи, които позволяваха на един лаик да я възприеме и оцени. Някои от разказите й бяха ужасяващи; други караха слушателите й да се заливат от неудържим смях; трети пък ги караха да се замислят.

Другото, което превръщаше Ривър в отличен потенциален съюзник, бе фактът, че мъжът в нейния живот беше ченге. Карен не го познаваше, но ако съдеше по описанията на Ривър, той беше ченге от нейната порода. Не се ръководеше от някакви безсмислици, а единствено от желанието да стигне възможно най-бързо до сърцевината на въпроса. И така, тя приключи курса по съхраняване на следи на местопрестъплението, придобила не само по-голямо разбиране на собствената си работа, но и едно ново приятелство. А приятелството беше такава рядкост, че си струваше да се поддържа. Оттогава двете жени се бяха срещали няколко пъти в Глазгоу — градът се намираше по средата на пътя, който свързваше Файф с Езерната област, където живееше Ривър. Бяха прекарвали приятни вечери заедно — и тези случаи бяха затвърдили онова, което започна още при първата им среща. Сега Карен смяташе да разбере дали Ривър бе говорила сериозно, когато й бе предложила да ползва срещу скромно заплащане нейни студенти за проучвания, за които не би могла да получи средства от бюджета на полицията.