Вал Макдърмид - Владение на мрака

— Добре ли си? — попита я той предпазливо.

Понякога жените се държаха странно и непредсказуемо по отношение на храната.

— Гълъби — каза Карен. — Пещери. Не мога да си избия това срутване от главата.

— Какво толкова те впечатлява? Срутвания в пещерите са напълно възможни. Нали затова слагат табели с предупреждения. И затварят някои части с прегради и катинари. Здраве и сигурност, това е съвременната управленческа мантра.

Той си взе парче от хрупкавото панирано филе от костур и загреба с вилицата от зеленчуците в специален сос за риба.

— Но нали чу какво каза този човек? Това е било единственото голямо срутване в която и да било от пещерите след затварянето на мината през 1967. Ами ако не е било случайност?

Фил поклати глава, задъвка и бързо преглътна.

— Пак те избива на мелодрама. Това не ти е „Индиана Джоунс и пещерите в Уиймс“, Карен. Просто някакъв човек е решил да изчезне, когато е видял, че целият му живот затъва в калта.

— Не един човек, Фил. Били са двама. Мик и Анди. Били са най-добри приятели. Не са били хора, които биха станали стачкоизменници. Не са били от хората, които биха изоставили близките си, без да ги уведомят поне с няколко думи.

Фил остави ножа и вилицата си.

— А хрумвало ли ти е някога, че може да са били двойка? Мик и най-добрият му приятел, Анди, в онази самотна къщичка дълбоко в гората? Сигурно не е било лесно да бъдеш хомосексуален на място като Нютън ъв Уиймс в началото на осемдесетте години.

— Разбира се, че и това ми мина през ума — отвърна Карен. — Но не можем да развиваме разни теории, когато не разполагаме с абсолютно нищо, което да ги поддържа. Никой не е казвал нищо, никой дори не е намеквал за нещо такова. А можеш да ми вярваш, ако има нещо общо между Файф и планината Броукбек, то е, че и на двете места хората клюкарстват. Не ме разбирай погрешно. Не отхвърлям напълно теорията. Но докато не разполагам с нищо в нейна подкрепа, се налага да я складирам някъде по-назад в мозъка си.

— Съгласен съм — каза Фил и се зае отново с храната си. — Но и ти нямаш повече основания за идеята си, че става дума за изкуствено предизвикано срутване в пещерата, и че под камъните е погребан някой.

— Не съм казвала, че някой е погребан там — възрази Карен.

Той се ухили.

— Познавам те, Карен. Не съществува друга причина, поради която ти би се заинтересувала от купчина камъни.

— Може и така да е — каза тя, без да се опитва да се защити. — Но не можеш да кажеш, че просто се опитвам да прокарвам някакви налудничави идеи. Ако има хора, които знаят всичко необходимо за насоченото взривяване, с което разбиват скали само на определените места, където това им е необходимо, това са именно миньорите. А хората, които се занимават с въпросното насочено взривяване, разполагат и с взривни материали. Ако ми трябва човек, който да предизвика срутване в пещера, бих се обърнала на първо място към миньор.

Фил примигна.

— Струва ми се, че трябва да започваш да ядеш. Сигурно ти е паднало нивото на кръвната захар.

Карен го изгледа мрачно за миг, после взе ножа и вилицата и се зае с храната с обичайния си ентусиазъм. След като погълна няколко хапки, тя поде отново:

— Това трябва да е достатъчно, за да се регулира кръвната захар. И продължавам да мисля, че съм на правилен път. Ако Мик Прентис не е изчезнал от тук по собствена воля, значи е изчезнал, защото е пречел на някого. И виж ти — разполагаме с името на човек, който е имал основание да иска Мик да изчезне. Какво ни разказа Иън Маклийн?

— Как Прентис е разкрил, че Бен Рийки злоупотребява с профсъюзните фондове — отвърна Фил.

— Именно. Прибирал е пари, които е трябвало да бъдат изпратени в централата. От всичко, което съм научила дотук за Мик, той не би допуснал това да му се размине. А и е трудно да си представя как би могъл да предприеме нещо по-нататък, без да посвети и Анди — след като именно той е регистрирал постъпленията. Струва ми се неприсъщо и за двамата да не предприемат нищо по въпроса. А ако бяха направили откритието си обществено достояние, хората биха линчували Рийки — и ти го знаеш. А това е един доста сериозен мотив, Фил.

— Може би. Но ако са били двама срещу един, как е успял Рийки да убие и двамата? Как е завлякъл телата в пещерата? Откъде е успял да намери експлозиви посред стачката?

Усмивката на Карен винаги му бе действала обезоръжаващо.

— Все още не знам. Но ако съм права, рано или късно ще разбера и това, уверявам те, Фил. И обмисли като начало следното: ние знаем кога точно е изчезнал Мик, но нямаме точна дата на изчезването на Анди. Напълно е възможно да са убити поотделно. Може също така да са убити в самата пещера. А що се отнася до намирането на експлозиви — Бен Рийки е бил служител на профсъюза. Вероятно много хора са му дължали услуги. Не се прави, че не знаеш как стават тези неща.