Вал Макдърмид - Владение на мрака

— Не си спомням, вероятно темите са били обичайните — футбол, телевизия, планове как да се намерят пари за поддръжка на пещерите. Теории за значението на различните скални рисунки. — Той отново се изкиска. — Предполагам, че сме доста скучни в очите на страничния наблюдател. Повечето хора, посветили се на хобитата си, са такива.

Карен се запита дали да излъже, но реши да не си дава труда.

— Просто искам да си съставя някаква представа за Мик Прентис.

— Винаги съм го имал за почтен, открит човек. — Хейг донесе кафетата, полагайки преувеличени усилия да не разлее нито капка. — Честно казано, като изключим пещерите, нямахме много общи теми. Но според мен наистина имаше талант на художник. Окуражавахме го да рисува пещерите и отвън, и отвътре. Мислехме си, че такова творческо отразяване на интересите ни е подходящо, като се има предвид, че славата на пещерите до голяма степен се дължи именно на издяланите в камъка релефи от времето на шистите. Някой от най-хубавите са тук, в Пещерата на Тана. — Той вдигна фенера и го насочи без каквото и да било колебание към едно точно определено място на стената. Лъчът попадна право върху ясно очертаната фигура на риба с опашката надолу, издялана в скалата. Хейг започна да мести лъча и пред тях се разкри фигура на препускащ кон, а после нещо, което би могло да бъде куче или сърна. — Загубихме някои от знаците във форма на концентрични кръгове при срутването през 1985 година, но за щастие Мик ги беше рисувал малко преди това.

— Къде имаше срутване? — попита Фил и надникна към дъното на пещерата.

Хейг ги поведе към най-далечния ъгъл, където една купчина камъни се издигаше почти до тавана.

— Тук имаше втора, по-малка зала, свързана с тази с къс проход — Фил пристъпи напред, за да огледа по-добре, но Хейг го сграбчи за ръката и го дръпна назад. — Внимателно — каза той. — Не можем да бъдем сигурни в стабилността на тавана на местата, където е имало скорошно срутване.

— Рядко ли стават срутвания? — попита Карен.

— Големи като това ли? Навремето, когато мината „Майкъл“ още е работела, са се случвали често. Но мината е затворена през 1967 година.

— Знам всичко за злополуката в „Майкъл“ — прекъсна го Карен. — Израснала съм в Метхил.

— Разбира се — изражението на Хейг говореше, че е отчел напомнянето й. — Е, откакто на подземните работи е сложен край, в пещерите не е имало особено движение. Всъщност не сме имали друго голямо срутване, освен това.

Карен почувства раздвижването на полицейския си инстинкт.

— Кога точно е станало срутването? — произнесе тя бавно.

Хейг като че ли се учуди на насоката, която вземаше разговорът и хвърли на Фил поглед, който трябваше да изразява нещо като мъжка солидарност.

— Е, не можем да кажем с точност. Откровено казано, времето от средата на декември до средата на януари за нас е мъртъв период. Коледа, Нова година и така нататък. Хората са заети с други неща, пътуват насам-натам. Единственото, което можем да кажем със сигурност, е, че проходът беше чист на седми декември. Тогава тук беше дошъл един от членовете на дружеството, за да направи някои измервания във връзка с молбата за финансова подкрепа, която подготвяхме. Доколкото можем да преценим, следващият влязъл в пещерата бях аз. Жена ми има рожден ден на 24 януари, и по този повод ни гостуваха приятели от Англия. Доведох ги да им покажа пещерите и тогава открихме срутването. Беше доста голям шок. Разбира се, изведох ги незабавно от тук и щом се върнахме у дома, се обадих в общината.

— Следователно таванът на прохода се е срутил в периода между 7 декември 1984 и 24 януари 1985? — Карен държеше да бъде сигурна, че не греши за датите. Започваше да събира наум две и две и беше убедена, че в резултат не получава пет.

— Точно така. Макар че според мен е по-вероятно да се е случило по-скоро в началото на този период — каза Хейг. — Когато влязохме, въздухът в пещерата беше чист. А това отнема повече време, отколкото бихте предположили. Мога да кажа, че прахта се беше слегнала отдавна.

Нютън ъв Уиймс

Фил погледна загрижено Карен. В чинията пред нея имаше чудесен пай с плънка от гълъбови гърди, с гарнитура от дребни пресни картофи и купчина тиквички и морковчета на скара. „Господарят на Уиймс“ напълно оправдаваше репутацията си. Но чинията бе поставена пред Карен преди повече от минута, а тя дори не беше взела в ръце приборите. Вместо да започне да се храни, тя само се взираше в чинията, а между веждите й се беше вдълбала бръчица.