Вал Макдърмид - Владение на мрака

Но беше принудена да признае, че промяната е била за добро. Лесно беше да си припомняш сантиментално старото време и да забравяш ужасните условия, в които са били принудени да живеят толкова хора. А те са били и икономически заробвани, принудени от бедността да пазаруват само в местните магазини. Дори магазините на кооператива, предполагаемо управлявани в изгода на членовете, са били скъпи в сравнение с магазините на главната улица в Къркалди. Животът е бил тежък, единствената компенсация за трудностите е било чувството за принадлежност към една общност. Загубата на тази единствена малка привилегия трябва да е била равностойна на смъртен удар за Джени Прентис.

Карен тръгна обратно към паркинга, взирайки се към издигащата се на другия край на плажната ивица канара от червен ивичест пясъчник, бележеща началото на редицата дълбоки пещери, криещи се в нейната основа. В спомените си ги виждаше като съвсем отделени от селото, но сега една редица къщи стигаше чак до входа на пещерата, която наричаха „Двореца“. Наоколо имаше информационни табели за туристи, на които бе описана историята на пещерите, обитаеми отпреди пет хиляди години. Пиктите бяха живели тук. Скотите ги бяха използвали за ковачници и стъкларски работилници. Задната стена на Гълъбовата пещера беше изпъстрена с дузини дупки, в които са гнездили гълъби. През вековете местното население беше използвало пещерите по най-различни предназначения — от тайни политически събирания, през семейни пикници в дъждовни дни, та до любовни срещи. Карен никога не беше ходила да се натиска с момчета в тези пещери, но макар някои от познатите й да го бяха правили, не виждаше в това нищо лошо.

Когато тръгна обратно, тя видя колата на Фил да спира в края на макадамовия път, където започваше крайбрежната алея. Време беше да се заеме с изследването на едно по-различно пресичане на миналото и настоящето. Когато тя стигна до паркинга, към Фил се беше присъединил един висок, попрегърбен мъж с лъскава плешива глава, облечен в яке и панталони от типа, който си купуват представителите на средната класа, преди да си позволят някакъв по-далечен излет от разходката до местната кръчма — от горе до долу в ципове, джобове, изцяло от материали, произведени по най-модерни технологии. Никой от хората, с които Карен бе израснала, не бе разполагал със специални дрехи или обувки за излети. Просто си излизаха на разходка с дрехите, с които си ходеха по улицата, като евентуално добавяха по още някоя връхна дреха през зимата. Което не им пречеше да изминават по осем-девет мили преди вечеря.

Карен си направи забележка наум, докато наближаваше двамата мъже. Понякога стряскаше сама себе си, когато започнеше да разсъждава като баба си. Фил я представи на другия мъж, Арнолд Хейг.

— Аз съм секретар на Дружеството за защита на пещерите край залива Уиймс от 1981 година — заяви той гордо с акцент, който подсказваше, че корените му са на няколкостотин мили южно от Файф. Имаше длъгнесто, слабо лице, което никак не подхождаше на чипия му нос, а зъбите му сияеха с неестествената си белота на фона на обветрената му кожа.

— Това значи да се посветиш истински на една кауза — каза Карен.

— Всъщност не — Хейг се изкиска. — Никой друг не е проявявал междувременно интерес към този пост. За какво точно искахте да разговаряте с мен? Да, да, знам, че става дума за Мик Прентис, но аз дори не съм се сещал за него от години.

— Защо не отидем да поразгледаме пещерите, за да поговорим, докато обикаляме? — предложи Карен.

— Разбира се — съгласи се учтиво Хейг. — Можем да се отбием в Двореца и в Гълъбовата пещера, а после ще пием кафе в Пещерата на Тана.

— Кафе ли? — попита учудено Фил. — Да не би там да има кафене?

Хейг отново се изкиска.

— Съжалявам, сержант, не е чак толкова изискано. Пещерата на Тана беше затворена за обществеността след големия каменопад през 1985, но ние в дружеството запазихме ключовете от преградите. Решихме, че ще е подходящо да поддържаме традицията, според която на пещерите винаги е било намирано полезно приложение, затова разположихме нещо като малък клуб в обезопасената част на пещерата. Много е импровизирано, но на нас ни е приятно.

И той забърза към първата пещера, без да забележи присмехулно ужасения поглед, който Фил отправи към Карен.

Първият знак, че скалите не са много солидни, беше една дупка в пясъчника, зазидана с тухли преди години. Някои от тухлите липсваха, и през дупките можеше да се види потъналата в мрак вътрешност.