Вал Макдърмид - Владение на мрака

— Не би трябвало да ти казвам. Не и преди да реша какво да предприема по този въпрос.

— Ясно е какво трябва да предприемеш. Трябва да кажеш на Анди. Ако съществува някакво невинно обяснение, той ще може да го даде.

— Не мога да кажа на Анди — възрази Мик. — Господи, понякога ми се иска да се махна от цялата тази гадост. Да тегля чертата и да започна наново някъде другаде. — Той поклати глава. — Не мога да кажа на Анди, Иън. Той и без това е изпаднал в депресия. Ако му кажа това, то може да го довърши.

— Ами кажи тогава на някой друг. На някой от централата. Трябва да помогнеш да спипат това копеле. Кой е, кажи ми. След две седмици вече няма да бъда тук. На кого бих могъл да кажа? — Маклийн чувстваше, че изгаря от желание да научи истината. Това бе още нещо, което би му помогнало да повярва, че е взел правилното решение. — Кажи ми, Мик.

Вятърът развяваше кичури от косата на Мик пред очите му и му спестяваше необходимостта да прочете отчаянието, изписало се по лицето на Маклийн. Но необходимостта да сподели бремето си бе толкова силна, че нямаше как да я пренебрегне. Той отметна косата от очите си и срещна погледа на приятеля си.

— Бен Рийки.

Карен беше принудена да признае, че е впечатлена. Хората от Нотингам не само бяха свършили добра работа, но и детектив Феми Отитоджу бе написала доклада и бе го изпратила по мейла в рекордно кратък срок. Разбира се, каза си Карен, на нейно място и тя самата би постъпила така. Като се има предвид естеството на информацията, която тя и партньорът й бяха успели да получат, логично би било всеки полицай, работещ на изпитателен срок в криминалния отдел, да пожелае да изтъкне незабавно заслугата си.

А имаше какво да се изтъква. Детектив Отитоджу и партньорът й бяха открили кой бе забъркал следите, изпращайки пари на Джени Прентис от Нотингам. И което бе най-важно, тя даваше и първия възможен отговор на въпроса кой би се радвал да не види никога повече Мик Прентис. По онова време страстите са се били развихрили, популярността на профсъюза е била спаднала значително. Имало е многобройни избухвалия на насилие, и то невинаги при сблъсъци между стачници и полиция. Напълно е било възможно Мик Прентис да бъде погълнат от огъня, с който си е играел. Ако е казал открито на Бен Рийки, че знае истината; ако Бен Рийки наистина е бил виновен и ако Анди Кар е бил въвлечен в тази история поради близостта си с другите двама, то това би дало мотив за премахването на двамата мъже, изчезнали приблизително по едно и също време. Може би Анджи Кар беше преценила правилно брат си. Може би той не се беше самоубил. Може би и Мик Прентис, и Анди Кар бяха станали жертви на убиец или убийци, опитващи се отчаяно да защитят доброто име на корумпиран служител на профсъюзите.

Карен потръпна.

— Развинтено въображение — каза тя на глас.

— Какво каза? — Фил откъсна очи от екрана на компютъра и я загледа недоумяващо.

— Извинявай. Просто се упрекнах, че ме избива на мелодрама. Казвам ти, ако на тази Феми Отитоджу някога й се прииска да дойде да работи на север, бих я взела на мястото на Минт така бързо, че той не би разбрал какво му се случва.

— Е, това не би било кой знае колко необичайно за него — отвърна Фил. — А какво, между другото, правиш ти тук? Не трябваше ли вече да разговаряш с очарователната госпожа Ричмънд?

— Изпрати ми съобщение — Карен погледна часовника си. — Щяла да закъснее мъничко.

— И какво я е задържало?

— Доколкото разбирам, трябвало да разговаря с юриста на някакъв вестник за една своя статия.

Фил цъкна с език.

— Досущ като Броуди Грант. Тези хора все още ни третират като обслужващ персонал. Може би е редно сега ти да я накараш да почака.

— Няма да си губя времето с глупави игрички. Ето, погледни това — абзаца, който съм маркирала. — Тя подаде доклада на Отитоджу на Фил и зачака той да прочете отбелязаното. Веднага щом той вдигна поглед от страницата, тя заговори отново: — Тези хора са видели Мик Прентис дванайсет часа след като той е напуснал дома си. И по всичко личи, че не е бил на себе си.

— Това е странно. Ако е смятал да се махне, защо още се е мотаел там по това време на нощта? Къде е бил преди това? Накъде е отивал? Чакал ли е нещо и ако да, какво? — Фил се почеса по брадичката. — Нищо не разбирам.

— Нито пък аз. Но ще се наложи да се опитаме да разберем. Ще добавя и това в списъка със задачите — въздъхна тя. — Някъде под напомнянето, че се налага да проведем обстоен разговор с колегите от италианската полиция.