Вал Макдърмид - Владение на мрака

Хейг се съгласи и поясни, че с годините брегът е станал по-висок отчасти и поради наносите на отпадъците от мините.

— Чувал съм някои от по-старите жители да казват, че когато са били деца, тук пясъкът е бил като злато. Трудно е да се повярва сега — допълни той и посочи към зърнестата черна маса на изгладените от водата дребни въглищни частици, които запълваха пространството между скалите и по-едрите камъни.

Стигнаха до затревен полукръг. На канарата над тях се извисяваше единствената останала кула на замъка на рода Макдъф — още нещо, което Карен помнеше от детството си. Тогава около кулата имаше повече руини, но преди няколко години те бяха премахнати по решение на общинския съвет от съображения за безопасност. Спомни си как се възмущаваше баща й от това навремето.

В основата на скалата имаше няколко отвора. Хейг се упъти към яката желязна решетка, която затваряше един тесен вход, висок няколко фута. Отключи катинара и ги помоли да почакат. Влезе вътре и изчезна зад един завой на тесния тунел. Върна се много бързо, понесъл три каски. Чувствайки се като идиот, Карен нахлупи една и го последва в тунела. Първата отсечка от няколко ярда беше много тясна, тя чу как Фил изруга зад нея, когато блъсна с лакът стената. Но скоро тунелът се разшири и ги отведе в просторна зала, чийто таван се губеше в мрака.

Хейг бръкна в една ниша в стената и внезапно пещерата се озари от бледожълтата светлина на лампи, захранвани от батерии. Половин дузина разкривени дървени столове бяха подредени край маса с пластмасово покритие на плота. Върху една каменна издатина на около три фута над пода имаше печка за къмпинг, няколко литрови бутилки с вода и чаши. В пластмасови кутии беше подредено всичко необходимо за правенето на чай и кафе. Карен се озърна и предположи, че основателите, на дружеството за защита на пещерите са били само мъже.

— Много уютно — отбеляза тя.

— Предполага се, че от тази пещера до замъка е водел таен тунел — каза Хейг. — Според легендата по него е избягал Макдъф, след като се прибрал у дома и открил, че жена му и децата му са избити, а Макбет е узурпирал престола. — Той посочи столовете и каза: — Седнете, моля — а после започна да се занимава с печката и чайника. — Е, на какво се дължи този интерес към Мик след толкова време?

— Дъщеря му едва сега съобщи в полицията за изчезването му — каза Фил.

Учуден, Хейг се извърна към тях.

— Но нали той не е изчезнал? Доколкото знам, е заминал за Нотингам с още някои от момчетата? Тогава си казах, че им желая късмет. По онова време тук не ги чакаше нищо друго, освен мизерия.

— Следователно не сте споделяли неодобрението към стачкоизменниците, така ли? — попита Карен, надявайки се тонът й да не е прекалено остър.

Кискането на Хейг отекна призрачно в пещерата.

— Не ме разбирайте погрешно. Нямам нищо против профсъюзите. Работниците имат право да изискват прилично отношение от страна на работодателите си. Но тукашните миньори бяха предадени от онзи користен егоцентрик Артър Скаргил. Беше съвършена илюстрация на израза „лъвове, водени от магаре“ 19 19 Фразата е използвана за първи път по време на Кримската война. Твърди се, че британски войник в свое писмо до дома цитира руски офицер, който след провала на опита за превземане на Севастопол нарекъл британските войници „лъвове, водени от магарета“. Впоследствие е употребявана неколкократно в аналогични ситуации. — Б.пр. . Виждах как миньорската общност се разпада. Станах свидетел на големи страдания — и всичко това за нищо. — Той започна да налива кафе в чашите, клатейки глава. — Съжалявах и мъжете, и семействата им. Правех всичко по силите си — бях регионален директор на компания — вносителка на хранителни стоки, и отнасях в селата колкото можех повече от храните, които получавахме безплатно като проба. Но това беше като капка вода в пустиня. Напълно разбирах защо Мик и приятелите му избраха да постъпят така.

— А не мислите ли, че има нещо егоистично в това да изоставиш жена си и детето си? Да не се интересуваш какво ще се случи с тях?

Хейг сви рамене, застанал гърбом към тях.

— Честно казано, не бях особено запознат с личния му живот. Не обсъждаше с нас семейството си.

— А за какво говореше? — попита Карен.

Хейг донесе на масата две пластмасови кутии — в едната имаше пакетчета захар, отмъквани от кафенета в бензиностанции и от хотелски стаи, в другата — малки кутийки с растителна сметана, придобити от същите източници.