Вал Макдърмид - Владение на мрака

— Съжалявам — произнесе тя с усилие. — Но вие трябва да видите това.

Тя му подаде голям кафяв плик. Отпред бяха написани неговото име и адресът му, а отгоре и отдолу, с плътен черен маркер — думите „Лично“ и „Поверително“.

— Какво, за бога, е това, заради което не мога да си довърша закуската? — попита той, мушвайки два пръста в плика, и измъкна сгънат на четири лист плътна хартия.

— Това — отвърна Сюзън, сочейки плика. — Прибрах го в плика, защото не исках да го види никой друг.

Изръмжавайки нетърпеливо, Грант разгъна хартията. Приличаше на плакат за някакво зловещо куклено представление. Мрачната черно-бяла фигура на кукловода се беше привела над декорите, движейки няколко марионетки, сред които имаше коза и скелет. Напомняше му на онези гравюри, които бе видял веднъж в телевизионно предаване, посветено на изкуството, което Хитлер бе ненавиждал. Докато мислеше това, очите му вече оглеждаха долната част на плаката. На това място, където обикновено се поместваха подробности за представлението, имаше съвсем различно послание.

„Вашият алчен, експлоататорски капитализъм ще си получи заслуженото. Дъщеря ви и вашият внук са при нас. Изпълнявайте нашите нареждания, ако искате да ги видите отново. Никаква полиция. Вършете си работата както обикновено. Ние ви наблюдаваме. Скоро ще се свържем отново с вас.

— Това да не е някаква отвратителна шега? — каза Грант, хвърли плаката на масата и бутна стола си назад. Докато той ставаше, Мери взе плаката и веднага след това го изпусна, сякаш бе опарил пръстите й.

— Господи! — произнесе тя едва чуто. — Броуди?

— Това е някакъв номер — каза той. — Някакво побъркано копеле се опитва да ни уплаши.

— Не — каза Сюзън. — Има и още нещо.

Тя вдигна плика, който бе паднал на земята, и измъкна от него снимка, направена с апарат „Полароид“. Подаде я мълчаливо на Грант.

Той видя дъщеря си, завързана за някакъв стол. Устата й беше покрита с опаковъчна лепенка. Косата й беше разчорлена, на лявата й буза имаше петно от мръсотия или синина. Между нея и обектива нечия ръка в ръкавица държеше вчерашния „Дейли Рекърд“ — виждаше се достатъчно голяма част от страницата, за да не остава място за съмнение. Той почувства как коленете му поддават и се отпусна обратно на стола си; клепачите му трепкаха, докато се опитваше да се овладее. Мери посегна да вземе снимката, но Грант поклати глава и я притисна към гърдите си.

— Не — каза той. — Не, Мери.

Настана дълго мълчание, после Сюзън каза:

— Какво искате да предприема?

Грант не беше в състояние да произнесе нещо членоразделно. Не знаеше какво мисли, какво чувства, нито пък какво иска да каже. Това усещане беше за него така чуждо и невероятно, както и употребата на наркотик. Винаги бе успявал да държи под контрол и себе си, и почти всичко около себе си. Толкова отдавна не му се беше случвало да се чувства безсилен, че беше забравил как да се справя с такова изживяване.

— Да се обадя ли на началника на полицията? — попита Сюзън.

— Тук пише да не го правим — каза Мери. — Не бива да излагаме на опасност Катрина и Адам.

— По дяволите какво пише — заяви Грант с бледо подобие на обичайния си тон. — Няма да допусна да ме командват някакви си шибани анархисти. — Той се принуди да се изправи, преодолявайки със силата на волята си страха, който вече почваше да го разяжда отвътре. — Сюзън, обади се на началника на полицията. Обясни му положението. Кажи му, че искам от него най-добрия му служител, който не прилича на полицай. Да се яви в офиса ми до един час. А сега аз тръгвам към офиса. Ще се заема с работата си както обикновено, за в случай, че наистина ни наблюдават.

— Броуди, как можеш? — Пребледнялата Мери го изгледа уплашено. — Трябва да правим това, което искат от нас.

— Не, не трябва. Трябва просто да създаваме впечатлението, че го правим.

Гласът му беше поукрепнал. Това, че започна да нахвърля наченките на някакъв план, му даде сила да се овладее. Можеше да се пребори със страха, ако успееше да вярва, че е предприел нещо, за да се справи с положението.

— Сюзън, заемай се с необходимото. — Той отиде при Мери и я потупа по рамото. — Всичко ще бъде наред, Мери. Обещавам ти.

Ако не виждаше лицето й, не му се налагаше да се пребори с ужаса и съмненията й. Имаше достатъчно неща, за които да се тревожи, за да добавя и това допълнително бреме към тях.

Дайзарт, Файф

Други на негово място биха крачили напред-назад в очакване на полицията. Но Броуди Грант никога не хабеше енергията си за безсмислени действия. Столът му беше завъртян малко встрани от бюрото, така че да седи с лице срещу разкриващата се през прозорците впечатляваща гледка над устието на река Форт, чак до хълма Бърик Ло, Единбург и Пентландските възвишения. Той се взираше над осеяната с вълнички сива вода, подреждайки мислите си, за да не допусне и най-малката загуба на време, когато пристигнеха хората от полицията. Не обичаше да пилее каквото и да било, дори неща, които се възстановяваха лесно.