Вал Макдърмид - Владение на мрака

Вдигна очи навреме, за да не пропусне едва забележимата усмивка, която бе трепнала по устните на лейди Грант, в елегантна рокля от сив туид с вплетени пъстри нишки и класическа кадифена яка, стил, който по някакъв начин винаги бе символизирал за Карен едновременно пари и класа. Но усмивката беше някак съучастническа.

Сюзън Чарлсън представи другата жена.

— А това е Анабел Ричмънд, журналист на свободна практика.

Карен кимна, но застана нащрек. Какво търсеше тук тази журналистка? Първото, което се знаеше за Броуди Грант, беше, че е алергичен към медиите — до такава степен, че сега всеки момент би трябвало да изпадне в анафилактичен шок.

Броуди Грант пристъпи напред и махвайки с ръката, с която държеше пурата, ги покани да седнат на един диван, толкова далеч от камината, че ако трябваше да си говорят от такова разстояние, щеше да се наложи да викат. Карен седна на самия ръб на дивана, съзнавайки, че в противен случай той щеше да я погълне и да я постави в неудобното положение после да се изправя тромаво и с усилие.

— Госпожа Ричмънд е тук по моя молба, и по две причини — каза Грант. — На първата ще се спра след малко. А втората е, че тя ще осъществява връзката между пресата и моето семейство. Нямам намерение да давам пресконференции и да отправям сантиментални апели по телевизията. Така че, ако търсите нещо, което да подхвърлите на влечугите, ще трябва да се обръщате към нея.

Карен кимна.

— Това е ваше право — каза тя, опитвайки се да подскаже с тона си, че отстъпва от добро сърце. Беше готова на всичко, за да си възвърне поне донякъде контрола над положението. — Разбрах от господин Лийс, че според вас са се появили нови доказателства, свързани с отвличането на дъщеря ви и внука ви?

— Няма съмнение, че става дума за нови доказателства. Никакво съмнение. Сюзън?

Той погледна към Сюзън Чарлсън с очакване. Достатъчно съобразителна, за да е предвидила желанията на шефа си, тя вече идваше към тях със залепения на шперплат и обвит в найлон плакат. Когато наближи, го обърна така, че Карен и Фил да могат да го видят.

Карен изпита леко разочарование.

— Не виждаме това за първи път — каза тя, оглеждайки черно-бялата гравюра с кукловода и марионетките. — Попаднах на него три-четири пъти, докато преглеждах документите по случая.

— Видели сте го пет пъти — поправи я Грант. — Но това тук е по-различно. Всички, които са се появявали досега, са били отхвърляни, защото са се различавали по някакъв начин от оригиналните. Всички репродукции, които инспектор Лосън разпространи в медиите, съдържаха незабележими промени, за да се елиминира възможната намеса на подражатели. Всички екземпляри, които се появиха оттогава насам, бяха копия на променените версии.

— А този е различен, така ли? — попита Карен.

Грант кимна одобрително.

— Правилно предположихте, инспектор Пири. Този екземпляр е идентичен във всяко отношение с оригинала. Напълно съзнавам, че наградата, която обявих, може да изкуши определени хора. Съхраних свое копие на оригинала, за да мога да сравнявам с него всичко, което биха представили лично на мен — както се случи с този екземпляр. — Той се усмихна уморено. — Не че това копие ми е било необходимо. Никога не бих забравил нито една подробност. Първият случай, когато видях този плакат, е врязан неизличимо в паметта ми.

Мери Грант наля на съпруга си втора чаша кафе, преди той да бе забелязал, че е изпил първата. Тя правеше това от толкова години, че той винаги се чудеше защо му се налага толкова често да си долива чашата, когато отсядаше в някой хотел. Той прелисти вестника, който четеше, и изсумтя.

— Най-сетне някаква добра новина. Лорд Улфъндън 18 18 Като председател на правителствения комитет за разследване на хомосексуални практики и проституция, лорд Улфъндън представя на 4 септември 1957 година доклад, в резултат на който редица известни личности биват осъдени за хомосексуализъм. — Б.пр. е напуснал тленната си обвивка.

Мери не изглеждаше истински шокирана, изражението й говореше по-скоро за умора и примирение.

— Ужасно е да говориш така, Броуди.

Без да откъсва очи от вестника, той каза:

— Благодарение на този човек светът стана по-ужасно място за живеене, Мери. Затова и не съжалявам, че е мъртъв.

Изминалите години брачен живот до голяма степен бяха потиснали борбеността на Мери Грант. Но дори да бе решила да възрази, нямаше да успее, защото за учудване на двамата Грант вратата на стаята за закуска се разтвори широко и Сюзън Чарлсън влезе тичешком. Броуди пусна вестника направо върху бърканите си яйца, забелязал зачервеното й лице и тежкото й дишане.