Вал Макдърмид - Владение на мрака

— Разчитам да изпълните обещанието си. А сега, какво ще предприемете от тук нататък?

Грант отново се беше овладял, но беше смутен от емоциите, които постоянно застрашаваха самоконтрола му.

— Ще проследяваме разговорите по всички ваши телефони, за в случай, че те се опитат да се свържат с вас по този начин. Освен това ще ви помоля да отидете в дома на Катрина. Похитителите ще очакват да постъпите така. Вие трябва да огледате къщата вместо мен. Ще трябва да отбележите всичко, което не е на мястото си, всичко необичайно. Трябва да носите със себе си чанта, куфарче или нещо подобно, така че, ако например на масата има две чаши от кафе, да ни ги донесете. Ще имаме нужда и от някаква вещ на Катрина, за да вземем отпечатъците й. Най-добре би било да вземете четка за коса, така ще разполагаме и с нейни косми — заговори енергично Лосън.

Грант поклати глава.

— Жена ми може да ви свърши тази работа. Аз не съм много наблюдателен. — Не му се искаше да си признава, че е престъпвал само веднъж прага на жилището на дъщеря си, при това с нежелание. — Тя ще се радва на възможността да се заеме с нещо, да се почувства полезна.

— Добре, ще се погрижим — Лосън почука по плаката с химикалката си. — На пръв поглед това създава впечатлението, че отвличането има по-скоро политически, отколкото лични мотиви. Ще проверим сведенията на нашето разузнаване за всички групи, които биха разполагали с възможностите и решимостта да извършат подобно нещо. И все пак се налага да ви попитам — имали ли сте някакви сблъсъци с някаква конкретна групировка? С някаква организация, в която би могло да има някакви по-крайни, макар и маргинални членове, които биха решили, че подобно нещо е добра идея?

Грант вече си беше задавал този въпрос, докато ги чакаше.

— Единственото, за което се сещам, е, че преди година, година и нещо имахме проблеми с една от онези групи, които се занимават със спасяване на китовете. Строяхме предприятие на остров Блак Айл, за което те твърдяха, че щяло да се отрази неблагоприятно на някакви делфини, които обитавали залива Мъри. Пълни глупости, разбира се. Опитаха се да възпрепятстват работата на нашите строители — обичайните номера, лягаха пред строителните машини. Един от тях пострада, вината беше тяхна, заради техните глупости, и властите възприеха нещата именно така. Но това сложи точка на всичко. Те се махнаха с подвити опашки и ние продължихме със строителните работи. А между другото, делфините продължават да се чувстват отлично.

Лосън видимо се оживи, получавайки тези сведения от Грант.

— Въпреки всичко ще се наложи да проверим — каза той.

— Документацията по случая е при госпожа Чарлсън. Тя ще може да ви каже всичко необходимо.

— Благодаря. Трябва също да ви попитам дали се сещате за човек, който може да таи някаква лична ненавист срещу вас. Или за някой ваш роднина, който може да се чувства обиден от вас.

Грант поклати глава.

— Доста хора съм настъпвал по мазолите, но не мисля, че съм направил нещо, което би предизвикало някого да постъпи така. Но нима не мислите, че поводът са по-скоро парите, отколкото желанието да ми причинят болка? Всички знаят, че съм един от най-богатите хора в Шотландия. Това не е тайна. За мен мотивът е очевиден. Някакви копелета се опитват да се доберат до моите спечелени с много труд пари. И са решили, че това е начинът да ги докопат.

— Възможно е — каза Лосън.

— Повече от възможно. Това е най-вероятният сценарий. Но проклет да бъда, ако допусна да им се размине. Искам да си върна близките си, и то да си ги върна, без да отстъпвам и инч пред тези мръсници. — Грант удари с длан по бюрото си. Двамата полицаи трепнаха от резкия шум.

— Затова сме тук — каза Лосън. — Ще направим всичко по силите си, за да осигурим изхода, който търсите.

По онова време самоувереността на Грант бе още ненакърнена.

— Очаквам тъкмо това, не по-малко — отвърна той.

Докато слушаше описанието на Грант на онази първа сутрин, в която светът за него се бе променил, Карен отбеляза всеобщото убеждение, че престъплението е било насочено срещу Броуди Грант. Като че ли никой не бе обмислял факта, че в случая потърпевша бе дъщерята на Грант, а не той самият.

— Катрина имаше ли врагове?

Грант се смръщи нетърпеливо.

— Катрина ли? Как би могла тя да има врагове? Беше самотна майка, скулпторка, занимаваше се със стъкло. Нейният начин на живот не беше от онези, които могат да предизвикат някаква лична вражда — той въздъхна и изду устни.