Вал Макдърмид - Владение на мрака

Карен си каза, че не бива да допусне да бъде сплашена от отношението му.

— Съжалявам, вероятно съм се изразила неправилно. Може би трябваше да питам дали познавате някого, чисто душевно равновесие Катрина е смутила по някакъв начин.

Грант кимна леко, с доволно изражение, като че ли тя бе издържала някакъв тест, за който дори не бе подозирала.

— Бащата на детето й. Той несъмнено беше много разстроен от решението й. Но никога не съм предполагал, че ще има сили за нещо такова, а и колегите ви така и не намериха нещо, което да го свърже с престъплението.

— За Фъргъс Синклер ли говорите? — попита Карен.

— За кой друг? Мислех, че сте се запознали със съществуващите данни по случая? — попита Грант.

Междувременно Карен започваше да съжалява всички, които трябваше да понасят раздразнителността на Броуди Грант. Предполагаше, че тя не е насочена специално към нея.

— В досието само на едно място се споменава Фъргъс Синклер — каза тя. — В бележките от един разговор с лейди Грант Синклер се споменава като предполагаем баща на Адам.

Грант изсумтя.

— Предполагаем ли? Разбира се, че той беше баща на детето. Той и Катрина се събираха на няколко пъти в продължение на години. Но какво искате да кажете с това, че името му се споменава само веднъж? Трябва да има повече данни. Отидоха чак в Австрия, за да разговарят с него.

— В Австрия ли?

— Той работеше там. Завършил е управление на стопанството. Междувременно е работил и във Франция, и в Швейцария, но преди четири години се върна в Австрия. Сюзън може да ви даде подробностите.

— Продължили сте да го наблюдавате?

Карен си каза, че в това всъщност няма нищо чудно.

— Не, инспектор Пири, нали ви казах — никога не съм вярвал, че Синклер разполага с достатъчно съобразителност, за да направи нещо такова. Защо да го наблюдавам? Знам къде живее Синклер само защото баща му все още е главен лесничей в имението ми. — Грант поклати глава. — Не мога да повярвам, че това не се споменава в документите по случая.

Карен си мислеше същото, но не й се искаше да го признае.

— И доколкото ви е известно, Катрина не е причинявала болка на никой друг?

Лицето на Грант беше студено и сиво като косата му.

— Единствено на мен, инспектор Пири. Вижте, от новопоявилата се информация става ясно, че това няма нищо общо със самата Кат. Очевидно е било политически акт. Което означава, че причината е това, което представлявам аз, и че няма никакво значение чие сърце е разбила Кат.

— И къде се е появил плакатът? — попита Фил. Карен му беше благодарна за намесата. Биваше го да насочва разговорите в по-продуктивно русло, когато възникнеше опасност тя да започне да се върти в кръг.

— В една запусната ферма в Тоскана. По всичко личи, че сградата е била обитавана от незаконно нанесли се лица. — Той протегна ръка към журналистката. — Това е другата причина за присъствието на госпожа Ричмънд. Тя го е открила. Несъмнено ще ви е нужно да поговорите с нея. — Той посочи плаката. — Сигурно ще искате да вземете и това, вероятно трябва да го подложите на някои лабораторни изследвания. Освен това, инспектор Пири…

Въпреки заповедническия му тон Карен бе успяла да се съвземе.

— Да?

— Не искам това да се озове утре във вестниците — той я изгледа мрачно, сякаш я предизвикваше да реагира.

Карен изчака за момент, опитвайки се да състави отговор, който да съдържа всичко, което искаше да каже, но не и нещо, което би могло да бъде разбрано погрешно.

— Онова, което ще съобщим на медиите и моментът, когато ще дадем такова съобщение, ще зависи от решенията, вземани в процеса на операцията — каза тя най-сетне. — Тези решения ще вземам аз, или, когато това се налага, по-висшестоящите от мен служители на полицията. Напълно разбирам колко мъчително е всичко това за вас, но съжалявам, сър, налага ни се да основаваме решенията си на онова, което според нас ще осигури най-добрия изход от положението. Възможно е невинаги да сте съгласен с нашите решения, но се опасявам, че нямате право на вето. — Тя зачака избухването му, но нищо подобно не последва. Предположи, че той ще го запази за Макарона или за някой от неговите шефове.

Вместо да избухне, Грант кимна кротко на Карен.

— Имам ви вяра, инспекторе. Единственото, за което моля, е да съобщавате предварително за подобни решения на госпожа Ричмънд, за да бъдем предупредени и да можем да се справим с тълпата. — Той прокара ръка през гъстата си сребриста коса с очевидно привичен жест. — Много се надявам, че този път полицията ще се добере до истината. Поради напредъка на съдебномедицинската наука, вие би трябвало да имате по-добри изходни позиции от инспектор Лосън.