Вал Макдърмид - Владение на мрака

— О, господи! — изпъшка Карен. Още дори не беше видяла досието, но случаят вече се превръщаше в поръчение от ада.

Къркалди

Минаваше десет, когато Карен влезе в дома си, понесла куп папки и готова рибна вечеря. Никога не я напускаше усещането, че само си играе на домакиня. То може би се дължеше донякъде и на самата къща — продукт на серийното строителство от шейсетте години в един гъсто населен квартал на север от Къркалди. Беше от онези жилищни райони, в които човек си купува първото жилище, надявайки се искрено да не остане там до края на живота си. Предградие с ниско ниво на престъпност, място, на което можеш да пуснеш децата да играят на улицата, стига да не живееш на някоя от главните улици. На това място родителите се бояха от пътни произшествия, не от отвличания. Карен така и не можеше да си спомни защо купи къщата — но навремето идеята й се бе сторила добра. Предполагаше, че е била привлечена от факта, че къщата се предлагаше напълно обзаведена, вероятно от човек, който си е създавал представата за вътрешно обзавеждане от някое телевизионно предаване за разработка на нови жилищни комплекси. Така че тя купи и мебелировката заедно с къщата, включително и картините по стените. Не я беше грижа, че не е избирала лично вещите, сред които протичаше животът й. Така или иначе те не се различаваха много от нещата, които би избрала сама, а й спестиха неприятната необходимост да прекара цял неделен ден в ИКЕА. Пък и никой не би отрекъл, че обстановката изглеждаше сто пъти по-добре от претъпканото жилище с мебели с пъстри тапицерии на цветчета, обитавано от родителите й. Майка й все се надяваше, че тя ще се промени, но това надали щеше да се случи. През свободните уикенди на Карен не й трябваше нищо друго, освен да излезе да хапне къри с приятели и да прекарва значителен период от време на дивана пред телевизора, гледайки футболни мачове и стари филми. Подреждането на дома не я вълнуваше.

Тя струпа всичко, което носеше, на масата в трапезарията, и отиде да си вземе чиния и прибори. Все още спазваше известни стандарти, да му се не види. Хвърли палтото си на един стол и седна да се храни. Отвори една от папките и се зачете, докато ядеше. Още преди това беше прехвърлила папките по случая Грант и си беше записала въпросите, които я интересуваха. Сега най-сетне имаше възможност да прегледа материалите, които Фил беше събрал за нея.

Както и бе очаквала, първоначалната информация за изчезването не би могла да бъде по-пестелива. По онова време изчезването на неженен зрял мъж без деца, при това с предистория на клинична депресия, почти не докосваше съзнанието на полицията. Това нямаше нищо общо с факта, че миньорската стачка беше натоварила до крайност наличния персонал на полицията — причината беше съвсем различна: просто по онова време търсенето на изчезнали лица не беше приоритет. Освен ако не ставаше дума за малки деца и привлекателни млади жени. Дори сега единствено сведенията за психическите проблеми на Анди Кар биха гарантирали умерен интерес към случая.

Сестра му Анджи бе съобщила за изчезването му на Бъдни вечер. Не се появил в дома на родителите им за традиционното семейно посрещане на празника. Анджи, която се била върнала за празниците от колежа, в който се готвела за учителка, оставила няколко съобщения на телефонния му секретар седмица по-рано — искала да го покани да излязат и да пийнат по нещо. Анди не отговорил, което не било нещо необичайно. Открай време се бил посветил на работата си, а от началото на стачката се бил превърнал направо в работохолик.

После, срещу Бъдни вечер, госпожа Кар й признала, че Анди бил в отпуск по болест заради депресията. Анджи убедила баща си да я откара до къщичката на Анди в гората край Уиймс. Тя била пуста и студена, в хладилника нямало никаква прясна храна. Една бележка била подпряна на захарницата на кухненската маса. Колкото и да е учудващо, бяха се сетили да я сложат в плик и да я приложат в папката.

„Ако четете това, вероятно се тревожите за мен, но тревогите ви са излишни. Дойде ми до гуша. Много ми се насъбра, а аз вече не мога да издържам. Ще се махна, за да си дойдат нещата по местата.

Написаното не звучеше съвсем като прощално писмо на самоубиец, но ако човек намери труп до такава бележка, не го приема като жертва на убийство. Сестра му беше казала, че той обичал да ходи из планините. Карен разбираше защо униформеният колега, който е отишъл да огледа къщата и гористата околност, не е препоръчал да се предприеме нещо друго, освен да се разпрати информация за търсенето до останалите полицейски централи в Шотландия. В папката имаше бележка с различен почерк, която уведомяваше, че през 1992 година Анджи Кар е подала молба брат й да бъде официално обявен за мъртъв и че молбата й е била удовлетворена.