Вал Макдърмид - Владение на мрака

— Предполагам, че следата няма да доведе доникъде, но все пак е необходимо да проверим и тази възможност — каза тя.

— А на вас не ви се нрави идеята за разходка по бреговете на Трент — отбеляза той с шеговито примирение.

— Въпросът не е в това. Днес подновихме разследването по много важен случай и няма начин да отделя двама души, за да се заемат с това, което вероятно няма да ни донесе нещо друго, освен елиминирането на една възможност.

— Не се безпокойте, знам как стоят нещата. Но трябва да отбележа, че днес имате късмет, Карен. В понеделник пристигат двама нови стажанти в криминалния отдел, а вашата работа е тъкмо от онези, които възлагам на новаци. Нито прекалено сложна, нито прекалено опасна.

Карен му каза имената на хората, които я интересуваха.

— Един от подчинените ми търси последните им известни адреси. Веднага щом открие нещо, ще го накарам да ви прати мейл.

Още няколко подробности, и разговорът приключи. В този момент, като по поръчка, Фил Пархатка влезе в стаята, понесъл сандвич с бекон, който незабавно започна да предава посланието си до центровете на удоволствието в мозъка на Карен.

— Ммм — изпъшка тя. — Божичко, мирише фантастично!

— Ако знаех, че си се върнала, щях да взема и за теб. Хайде, ще делим. — Той извади от чекмеджето на бюрото си нож и започна да реже сандвича; доматеният сос потече по пръстите му. Той й подаде нейния дял, после облиза пръстите си. Какво повече би могла да търси една жена у един мъж, запита се Карен.

— Какво искаше Макарона? — осведоми се Фил.

Карен захапа сандвича и заговори с уста, пълна с мек, сладък хляб и солен бекон.

— Има нови развития по случая Катрина Макленън Грант.

— Наистина ли? Какво е станало?

Карен се ухили.

— Не знам. Крал Броуди не си е дал труда да съобщи на Макарона. Просто му е казал да ме изпрати при него утре сутринта. Затова се налага да си припомня всичко необходимо, и то бързичко. Вече наредих да ми изпратят досието, но преди това ще прегледам всичко, което може да се открие онлайн. Слушай… — Тя го дръпна настрани. — По онзи въпрос, с Мик Прентис. Налага ми се да разговарям с едни хора в събота, а Минт очевидно не работи в събота. Има ли някаква възможност да дойдеш с мен?

— Къде?

— Пещерите в Уиймс.

— Наистина ли? — попита оживено Фил. — Ще може ли да минем зад преградите?

— Предполагам — отвърна Карен. — Не знаех, че си падаш по пещери.

— Карен, и аз съм бил малко момче.

Тя обърна очи към тавана.

— Разбира се.

— Освен това в тези пещери има наистина интересни неща. Надписи и рисунки от времето на пиктите. Образи, издялани в скалите от Желязната епоха. Харесва ми идеята да се промъкна тайно и да хвърля поглед на нещата, до които повечето хора обикновено нямат достъп. Естествено, че ще дойда с теб. Вписа ли вече случая в програмата си?

Карен го изгледа смутено.

— Бих предпочела първо да разбера накъде ще тръгне. Били са тежки времена по тези места. Ако нещо се е случило с Мик Прентис, искам да разкрия случая докрай. А нали знаеш как медиите започват да си врат постоянно носа в работата ти, когато работиш по студено досие. Имам чувството, че шансовете ни да открием нещо повече за този конкретен случай ще нараснат, ако известно време успеем да държим работата си в тайна.

Фил дояде сандвича си и избърса уста с опакото на ръката си.

— Така да бъде, ти си шефът. Само внимавай да не дадеш по този начин повод на Макарона да те тормози.

— Ще се пазя. Слушай, зает ли си с нещо в момента?

Той хвърли със замах празния хартиен плик към кошчето и се изпъчи гордо, когато улучи.

— Няма нищо, което не бих могъл да отложа.

— Виж какво можеш да откриеш за някакъв човек на име Анди Кар. Бил е на ръководна длъжност в местния клон на миньорския профсъюз по време на стачката. Живял в къщичка някъде сред горите край Уиймс. Когато Мик изчезнал, Анди бил в отпуск по болест, с депресия. Предполага се, че се е самоубил, но тялото му така и не било открито.

Фил кимна.

— Ще видя какво може да се изрови.

Когато той седна зад собственото си бюро, Карен вече търсеше в „Гугъл“ Катрина Макленън Грант. Първият резултат на страницата беше линк към материал, публикуван преди две години в един от по-сериозните вестници по повод двайсет години от смъртта на младата и талантлива жена. След третия абзац Карен изпита физическото усещане, че нещо я блъсва в гърдите.

„Удивително е колко малко хора са склонни да разговарят за този случай“, прочете тя. „Бащата на Кат Грант никога не е разговарял с представители на пресата за случилото се. Майка й се самоубива две години след смъртта на дъщеря си. Някогашният й приятел, Фъргъс Синклер, отказва да дава интервюта. А криминалният инспектор, който е водил случая, също е недостъпен — самият той е с доживотна присъда за убийство“.