Вал Макдърмид - Владение на мрака

Броуди прегърна жена си и опря брадичка в косата й.

— На теб винаги може да се разчита, че ще намериш добрата страна на всяко нещо. — Устните му се извиха в жестока усмивка. — Това със сигурност ще попари надеждите на проклетия Фъргъс Синклер.

— Значи сте се карали и за приятелите на Кат? — попита Бел. — За всички ли беше така, или само за Фъргъс Синклер?

— Тя нямаше чак толкова момчета около себе си. Беше прекалено заета с работата си. Няколко месеца излизаше с един от скулпторите, които работеха във фабриката за стъкло. Виждал съм го един-два пъти. Швед, но все пак прилично момче. Но ми беше ясно, че отношението й към него не е сериозно, затова и нямаше причина да спорим. Но Фъргъс Синклер беше друга работа. — Той закрачи около масата, видимо разгневен. — Полицията така и не го заподозря сериозно, но навремето аз се чудех дали той няма нещо общо с онова, което се случи с Кат и Адам. Той със сигурност не беше в състояние да приеме факта, че тя в края на краищата пожела да прекрати всякакви отношения с него. Не можеше да приеме факта, че тя отказва да го признае за баща на Адам. По онова време си мислех, че не е изключено да е решил да наложи сам правата си. Макар че ми е трудно да си представя, че е имал достатъчно разум да организира нещо толкова сложно.

— Но Кат е продължила връзката си с Фъргъс и след заминаването си за Швеция?

Умората внезапно притисна Грант и той се отпусна обратно на креслото срещу Бел.

— Бяха много близки. Тичаха постоянно заедно като деца. Редно беше да сложа край на това, но и през ум не ми минаваше, че то може да доведе до нещо друго. Двамата бяха толкова различни. Кат с нейното изкуство и Синклер, който нямаше други амбиции, освен да поеме един ден работата на баща си. Различни класи, различни планове за живота. Според мен ги свързваше единствено това, че се бе случило да живеят на едно и също място. Но да, когато тя се върна по време на ваканцията, а и той беше тук, двамата отново се събраха. Тя не го криеше, макар да знаеше какво е мнението ми за Синклер. Все се надявах, че ще срещне човек, какъвто заслужава, но не стана така. Постоянно се връщаше при Синклер.

— Въпреки това вие не сте уволнили баща му? Не сте го отпратили от имението?

Грант изглеждаше шокиран.

— Боже мили, не! Имате ли някаква представа колко трудно е да се намери добър лесничей като Уили Синклер? Може да се наложи да разговаряте със стотина кандидати, преди да попаднете на някой с неговите инстинкти за земята и за птиците. При това той е и почтен човек. Знаеше, че синът му не е за Кат. Срамуваше се, че не може да възпре Фъргъс да се увърта около Кат. Искаше да го пропъди от къщата, в която живееха, но жена му не позволи. — Той сви рамене. — Не мога да я виня. Жените обикновено проявяват мекосърдечие по отношение на синовете си.

Бел се опита да скрие изненадата си. Досега предполагаше, че Грант не би се спрял пред нищо, за да наложи волята си по въпрос, засягащ дъщеря му. Очевидно характерът му беше доста по-сложен от онова, което тя бе виждала в представите си.

— Какво стана, когато тя се прибра от Швеция?

Грант потри лицето си с ръце.

— Не беше никак приятно. Тя пожела да се изнесе. Да си устрои някъде ателие, където да работи и да продава работите си, с някакво жилище към него. Беше хвърлила око на една-две сгради в имението. Аз й казах, че ако иска да я подкрепя в това начинание, трябва да престане да се вижда със Синклер. — За първи път Бел долови как тъгата се просмукваше през клокочещия му гняв. — Беше глупаво от моя страна. Мери ми го каза навремето, и беше права. И двете ми се разсърдиха много, но аз отказах да отстъпя. И така, Кат пое по своя път. Отиде да разговаря с кметството на Уиймс и нае от тях някакъв имот. Беше стара сграда, в която някога е живял вратарят на някогашното имение, а към нея имаше и склад за дърва — малко встрани от главния път. Беше идеално място за привличане на клиентела. Край старата порта на имението имаше паркинг, там бяха ателието й и малкото изложбено помещение, а отзад, зад стените, беше жилището й, в което можеше да се уединява, ако пожелае. И всичко живо беше наясно. Катрина Макленън Грант беше наела имот в Уиймс напук на своя старец.

— Но ако тя е имала нужда от финансовата ви подкрепа, с какво е платила за всичко това? — попита Бел.

— Майка й обзаведе ателието, плати наема за първата година и зареди кухнята с всичко необходимо, което трябваше да й стигне до момента, когато щеше да започне да продава работите си. — Той не можа да потисне усмивката си. — И този момент дойде скоро. Биваше я, разбирате ли. Много я биваше. Освен това майка й се грижеше всичките й приятелки да се обръщат към Катрина, когато им трябваха сватбени подаръци или подаръци за рождени дни. Никога не съм се сърдил на Мери така, както й се разсърдих тогава. Имах чувството, че ми се противопоставят нарочно, от неуважение, а когато проклетият Синклер приключи следването си и се върна, и всичко започна отново, стана още по-лошо.