Вал Макдърмид - Владение на мрака

Тя изчака той да изпълни два удара. Мълчанието се надигаше между тях като приливна вълна, заплашваща да ги удави.

— Домът ви е много красив — каза тя най-сетне.

Той изсумтя.

— Не се занимавам с празни приказки, госпожице Ричмънд. — Той насочи бързо щеката и две топки се удариха една в друга със звук, който отекна като пистолетен изстрел. Започна да натрива края на щеката с креда и да я оглежда продължително. — Вероятно се питате как изобщо сте успели да се озовете тук. Пряк достъп до човек, за когото се знае, че мрази да привлича вниманието на медиите. Сериозно постижение, а? Е, съжалявам, че трябва да ви разочаровам, но вие просто имахте късмет.

Той заобиколи масата и загледа смръщено разположението на топките. Движеше се като човек, с двайсет години по-млад.

— По този начин съм правила някои от най-добрите си материали — отвърна спокойно Бел. — Да се озовеш на подходящото място в подходящото време е една от тайните на успешната журналистика. Не ми пречи това, че всичко е въпрос на късмет.

— Толкова по-добре — той отново загледа топките, накланяйки главата си на другата страна. — И така, чудите ли се защо реших точно сега да наруша мълчанието си, след толкова много години?

— Разбира се, че се чудя. Но ако трябва да бъда честна, не вярвам, че причините, които са ви подтикнали да проговорите сега, имат особена връзка с онова, което аз ще напиша в крайна сметка. Така че любопитството ми е по-скоро лично, отколкото професионално.

Той се готвеше за нов удар, но прекъсна подготовката си, изправи се и я загледа с трудноразбираемо изражение. Беше или вбесен, или озадачен.

— Не сте онова, което очаквах да видя — отбеляза той. — По-корава сте. Това е добре.

Бел беше привикнала да бъде подценявана от мъжете в своя свят. По-рядко й се случваше някой от тях да признае грешката си.

— Много сте прав, корава съм. Не очаквам някой друг да води моите битки.

Той се извърна с лице към нея, облегна се на масата и сключи ръце върху щеката си.

— Не обичам да се намирам във фокуса на общественото внимание — каза той. — Но все пак съм реалист. Навремето, през 1985 година, за човек като мен беше възможно да упражнява известно влияние върху медиите. Когато Катрина и Адам бяха отвлечени, успяхме до голяма степен да контролираме онова, което бе отпечатано и предавано във връзка със случая. — Той въздъхна и поклати глава. — Като че ли имахме някаква полза от това.

Подпря щеката на масата и отиде да седне срещу Бел.

Седеше в класическата поза на алфа-мъжкаря — широко разтворени колене, ръце върху бедрата, изправени рамене.

— Днес светът е различно място — каза той. — Виждал съм какво сте в състояние да причините вие на хора, загубили децата си. Мохамед ал Файед беше представен като параноичен шут. Превърнахте Кайт Маккан в някаква съвременна Медея. Достатъчно е да стъпиш веднъж накриво и те унищожават. Нямам намерение да допусна това да се случи с мен. Аз съм преуспяващ човек, госпожице Ричмънд. И съм постигнал успеха си, тъй като винаги съм приемал, че има неща, които не разбирам, и съм съзнавал, че за да преодолея такива препятствия, трябва да наема експерти и да се вслушвам в тяхното мнение. Що се отнася до този случай, в него вие сте моят наемен стрелец. Разчуе ли се веднъж, че са се появили нови доказателства, медиите ще подлудеят. Но аз няма да разговарям с никой друг, освен с вас. Всичко ще минава през вас. Така че всеки образ, който достигне до обществеността, ще бъде ваше дело. Тази сграда е строена, за да може да устоява на обсада, а системата ми за безопасност отговаря на най-новите изисквания. Нито едно от онези влечуги няма да се добере до мен, до Джудит или до Алек.

Бел почувства как усмивка раздвижва ъгълчетата на устата й. Ексклузивният достъп беше в центъра на мокрите сънища на всеки журналист. Обикновено й се налагаше да си скъсва задника, за да се добере до нещо подобно. А ето че сега й го поднасяха на тепсия, при това не искаха от нея нищо в замяна. Все пак нямаше да е зле да остави у него убеждението, че му прави услуга.

— А каква ще е ползата за мен? Като изключим това, че ще се превърна в журналистката, която всички ще се научат да мразят?

И без това тънките устни на Грант се свиха, докато заприличаха на съвсем тънка линия. Гърдите му се повдигнаха, когато той си пое дълбоко дъх.

— Аз ще разговарям с вас.

Думите излязоха с усилие, сякаш процедили се между два воденични камъка. Очевидно това беше миг, който би трябвало да предизвика асоциации със слизането на Мойсей от планината Синай.