Вал Макдърмид - Владение на мрака

Бел си беше поставила за цел да не се впечатлява.

— Отлично. Да започваме тогава. — Тя бръкна в чантата си и извади диктофон. — Знам, че няма да ви бъде леко, но трябва да ми разкажете за Катрина. Ще стигнем и до отвличането и последиците от него, но се налага преди това да се върнем по-назад. Искам да добия известна представа каква е била тя и какъв е бил животът й.

Той се взря в празното пространство пред себе си и за първи път Бел видя как му проличават седемдесет и двете години.

— Не съм сигурен, че аз съм най-подходящият човек за тази цел — каза той. — Ние много си приличахме. Двамата с Катрина постоянно се сдърпвахме за нещо. — Той стана от креслото и се върна при билярдната маса. — Тя винаги си беше избухлива, още от малка. Едва проходила, изпадаше в такива гневни пристъпи, че се тресяха стените на замъка. Гневните пристъпи отминаха с възрастта, но тя си остана избухлива. Въпреки това беше толкова очарователна, че винаги можеше да си възвърне нечия благосклонност, стига да си го поставеше за цел. — Той хвърли поглед към Бел и се усмихна. — Беше много целеустремена. А решеше ли, че иска да постигне нещо, никой не можеше да я разубеди.

Грант тръгна да обикаля масата, оглеждайки топките, подготвяйки следващия удар.

— Беше и талантлива. Като дете човек не можеше да я види без молив или четка в ръка. Рисуваше с моливи и с маслени бои, моделираше разни неща от глина. Никога не престана да се занимава с тези неща. Оказа се, че за нея не е било прищявка на възрастта, както при повечето деца. А после откри стъклото.

Той се приведе над масата и удари червената топка с бялата, изпращайки червената в средния джоб. Постави червената в изходно положение и се зае да изучава възможните ъгли за следващ удар.

— Казахте, че постоянно сте се сдърпвали за нещо. Какви бяха болезнените теми?

Грант се позасмя.

— Всякакви. Политика. Религия. Дали италианската кухня е по-добра от индийската. Дали Моцарт е по-добър композитор от Бетовен. Дали в абстрактната живопис има някакъв смисъл. Дали да садим бук, брези или шотландски борове в гората Чек Бар. — Той се изправи. — Защото не искаше да поеме от мен фирмата. Това беше сериозен повод за разправии. По онова време нямах син. Освен това никога не съм бил против жените в бизнеса. Не виждах причини тя да не поеме „Макленън Грант Ентърпрайзис“, ако преди това се запознаеше с начина, по който функционира фирмата. Тя казваше, че предпочита да забива карфици в очите си.

— Значи не одобряваше МГЕ? — попита Бел.

— Не, това не беше свързано с компанията или с фирмената политика. Искаше да бъде творец, да се занимава със стъкло. Да го скулптира, излива, духа — всичко, което се прави със стъкло. Искаше да стане най-добрата. А това нямаше да й остави време да се занимава с пътно и жилищно строителство.

— За вас трябва да е било разочарование.

— Разби ми сърцето — Грант се покашля, прочиствайки гърлото си. — Направих всичко по силите си да я разубедя. Но тя беше непреклонна. Зад гърба ми кандидатствала в академията за изящни и приложни изкуства „Голдсмит“ в Лондон и успяла да влезе. — Той поклати глава. — Бях твърдо решен да я оставя да се оправя сама, без пукнато пени, но Мери — жена ми, майката на Кат — ме накара да се засрамя и да се съглася да й помагам, докато следва. Подчерта, че за човек, който мрази да привлича вниманието на обществеността, съм решил да подхвърля много тлъст кокал на жълтата преса. И аз се оставих да ме убеди. — Той се усмихна кисело. — И дори почти се бях примирил. Но после открих за какво става дума всъщност.

Броуди Грант зави рязко с лендроувъра, така че изпод гумите се разхвърча чакъл и заби спирачките, заковавайки го пред кухненската врата на замъка Ротесуел. Влезе в къщата с тежки стъпки, сподирен от един кафяв лабрадор. Мина през кухнята като ураган, оставяйки след себе си диря от леден въздух, и излая на кучето да остане на място. Премина през замъка бързо и целеустремено като човек, който знае точно къде отива.

Накрая връхлетя в една приятно обзаведена стая, в която жена му се занимаваше с хобито си — шиеше декоративни капитонирани покривки за легло.

— Ти знаеше ли? — попита той. Мери вдигна стреснато глава от работата си. Той дишаше толкова тежко, че тя го чуваше от другия край на стаята.

— Какво да знам, Броуди? — попита тя. Достатъчно дълго бе омъжена за този мъж, напомнящ на природна стихия, за да не се впечатли от внушителната му поява.