Вал Макдърмид - Владение на мрака

— Заедно ли живееха?

— Не. Кат прояви достатъчно здрав разум да не го допусне. Сега, когато си спомням онова време, ми се струва, че тя продължи да се вижда с него само за да ме дразни. Връзката им не продължи много след като тя започна работа в ателието си. Всичко беше практически приключило година и половина преди… преди тя да умре.

Бет започна да пресмята наум и не успя да получи правилен отговор.

— Но нали Адам е бил едва шестмесечен, когато те са били отвлечени? Как е възможно Фъргъс Синклер да му е бил баща, ако са се разделили с Кат година и половина по-рано?

Грант въздъхна.

— Според Мери скъсването не било окончателно. Кат постоянно обяснявала на Синклер, че всичко е свършило, но той отказвал да повярва. В наши дни бихте го нарекли сексуален тормоз. Доколкото разбирам, той постоянно се връщал с трагичното изражение на бито куче и Кат невинаги събирала сили да го изпъди. После забременя. — Той сведе очи към пода. — Винаги съм се опитвал да си представя какво ли е да бъдеш дядо. Да видиш продължението на своя род. Но когато Кат ни каза, единственото, което почувствах, беше гняв. Онова копеле Синклер беше разрушило бъдещето й. Провиси детето си на шията й, унищожи шансовете й за кариерата, за която тя беше мечтала. Единственото положително нещо бе това, че тя отказа да има каквото и да било вземане-даване с него занапред; отказа да го признае за баща на детето, не искаше нито да се вижда, нито да разговаря с него. Този път се постара да му обясни, че всичко наистина е свършило окончателно.

— А как прие той това?

— И това ми е известно само от разказите на друг човек, в този случай на Уили Синклер. Той казваше, че момчето било съсипано. Но единственото, което интересуваше мен, беше, че най-сетне е схванал истината, че никога няма да бъде член на нашето семейство. Уили посъветва сина си да отиде някъде по-надалеч от Кат и той като никога го послуша. След няколко седмици си намери работа в Австрия и замина да работи в някакво ловно стопанство близо до Залцбург. Оттогава насам работи в Европа.

— А сега? Все още ли сте на мнение, че може да носи вината за случилото се?

Грант направи гримаса.

— Честно казано, не. Всъщност не. Не ми се вярва, че има достатъчно ум да организира такъв сложен заговор. Убеден съм, че с радост би се възползвал от възможността едновременно да се добере до сина си и да си отмъсти на Кат, но ми се струва много по-вероятно да са били някакви надъхани с политика мръсници, които са решили, че ще бъде много хитро аз да им финансирам революцията. — Той се изправи бавно. — Уморих се. Утре сутринта ще дойде човек от полицията и тогава ще прехвърлим останалото. Ще се видим на вечеря, госпожице Ричмънд.

Той излезе от стаята, оставяйки на Бел предостатъчно материал за размисъл. И за записване. Когато Броуди Грант каза, че ще разговаря с нея, и през ум не й беше минавало, че ще я отведе до такова богато находище на информация. Трябваше да прецени много внимателно как да представи наученото пред световните медии. Една погрешна стъпка и достъпът до мината щеше да бъде затворен за нея. А сега, когато бе получила представа какво се криеше вътре, това бе последното, което би искала да се случи.

Гленротес

Когато Карен се върна в офиса, Минт се взираше в екрана на компютъра, като че ли виждаше пред себе си нещо долетяло от космоса.

— С какво ще ме зарадваш? — попита тя. — Откри ли петимата стачкоизменници?

— Нито един от тях няма криминално досие — отвърна той.

— Не знаех къде другаде да търся.

Карен подбели очи. Убеждението, че Минт й е пробутан от Макарона, за да саботира работата й, се затвърждаваше с всеки изминал ден.

— „Гугъл“. Избирателни списъци. 192.com. Регистрационни номера на автомобили. Започни от тези неща, Джейсън. А после ми уговори среща с някой от дружеството за защита на пещерите. По-добре ще е утрешният ми ден да е свободен от други ангажименти, затова се постарай да ми уговориш среща за събота сутринта.

— Обикновено не работим в събота — отбеляза Минт.

— Говори само за себе си — измърмори Карен под нос и си каза, че не бива да забравя да помоли Фил да дойде с нея. Изискванията на шотландските закони за потвърждаване на всякакъв доказателствен материал не даваше много възможности да бъдеш докрай единак.

Тя активира компютъра си и проследи данните за контакт на колегата си, който изпълняваше нейните функции в Нотингамската полиция. За нейно облекчение се оказа, че инспектор Дес Мотрам е на работното си място и е склонен да изпълни молбата й.