Вал Макдърмид - Владение на мрака

— Благодаря — каза тя. — А кой е другият на снимката?

Гъста, чорлава кестенява коса, слабо, ъгловато лице, усмихнатата му уста изглеждаше триъгълна, като на Джокера от комиксите за Батман. Не беше хубавец като приятеля си, но въпреки това и у него имаше нещо привлекателно.

— Най-добрият му приятел. Анди Кар.

„Най-добрият му приятел, който се е самоубил — според Миша“.

— Миша ми каза, че съпругът ви изчезнал на четиринайсети декември, петък, през 1984 година. Това отговаря ли на вашите спомени?

— Точно така беше. Той излезе сутринта с проклетите си бои и каза, че ще се върне навреме за чая. Тогава го видях за последен път.

— Бои ли? Искате да кажете, че е работел нещо допълнително?

Джени издаде някакъв звук, който трябваше да изразява презрение.

— Как пък не. А при това парите биха ни дошли добре. Не, Мик рисуваше акварели. Можете ли да си представите? Можете ли да си представите нещо по-тъпо и безполезно от това един миньор да рисува акварели по време на стачката през 1984-та?

— А не е ли било възможно да ги продаде? — намеси се Минт. Беше се привел напред и изглеждаше заинтригуван.

— На кого? Всички тук бяха обеднели до крайност, а той нямаше пари, за да може да замине някъде другаде заради далечната възможност да продаде нещо. — Джени посочи стената зад себе си. — Би бил късметлия, ако можеше да вземе по два паунда за всяка от тях.

Карен се обърна и погледна трите картини в евтини рамки, окачени на стената. Уест Уиймс, Замъкът на Макдъф и островчето, наречено Лейдис Рок 7 7 Lady’s Rock (англ.) — Скалата на господарката. — Б.пр. . Не гледаше с око на познавач, но изображенията й се сториха живи и убедителни. Тя би ги сложила с удоволствие в дома си, макар да не можеше да си представи каква сума би била склонна да даде за тях навремето, през 1984 година.

— Та как започна той да се занимава с рисуване? — попита Карен, обръщайки се отново към Джени.

— Записа се на курс, организиран от Миньорските дружества — в годината, когато се роди Миша. Преподавателката казваше, че имал дарба. Според мен тя казваше същото на всеки от тях, който ловеше що-годе око.

— Но той е продължил да рисува?

— Това за него беше възможност да напуска къщата. Да се измъква от шума и мръсните пелени. — Горчивината избликваше на вълни от Джени Прентис. Удивителен, но окуражаващ беше фактът, че не бе успяла да зарази с нея дъщеря си. Може пък това да имаше нещо общо с втория баща, когото Миша бе споменала. Карен си напомни, че трябва да попита за другия мъж в живота на Джени — още един, който блестеше с отсъствието си.

— А много ли рисуваше по време на стачката?

— През всеки хубав ден излизаше, нарамил торбата с боите и статива. Ако пък валеше, отиваше в пещерите с приятелите си от Дружеството за защита на пещерите.

— Имате предвид пещерите Уиймс? — Карен познаваше пещерите, които водеха от брега дълбоко надолу под скалите от пясъчник, издигащи се между Източен Уиймс и Бъкхейвън. Няколко пъти беше играла в тях като дете, без да има представа, че те представляват историческа забележителност в качеството си на място, обитавано навремето от пикти. Всички местни деца играеха в пещерите, което бе и причината да се основе дружество за тяхната защита. Сега пред по-дълбоките и опасни части от мрежата тунели в пещерите имаше издигнати прегради, и любителите историци и археолози ги охраняваха, за да могат в тях да си играят само възрастни.

— Мик е имал интерес към пещерите?

— Мик проявяваше интерес към всичко. Играеше футбол, рисуваше си картините, мотаеше се из пещерите, погълнат бе изцяло от работата си в профсъюза. Всичко и всички бяха по-важни за него от това да отделя време за семейството си. — Джени кръстоса крака и сключи ръце пред гърдите си. — Той твърдеше, че това му помагало да не се побърка по време на стачката. А пък аз мисля, че така просто успяваше да се измъкне от отговорностите си.

Карен съзнаваше, че стъпват на обещаваща почва за по-нататъшните й търсения, но можеше да си позволи да отложи питанията. Потиснатият гняв на Джени бе останал непроменен в продължение на двайсет и две години, нямаше да се изпари точно сега. Имаше нещо по-неотложно, което я интересуваше.

— И така, откъде успяваше Мик да намери пари за бои по време на стачката? Не разбирам много от изкуство, но знам, че подходящата хартия и боите не струват малко.

Не можеше да си представи, че някой стачник би харчил пари за материали за рисуване по време, когато не са стигали парите за храна и отопление.