Вал Макдърмид - Владение на мрака

Бел се усмихна.

— Преди да отговоря на този въпрос, бих искала да изясня някои неща.

Сюзън Чарлсън извърна очи към тавана.

— Нали не си въобразявате, че сте първият човек, появил се тук с фалшифицирано копие на плаката, с който бе искан откупът. Ще ви кажа какво им казвах. Наградата се изплаща при откриването на внука на сър Бродерик жив или представяне на необорими доказателства, че е мъртъв. Да не говорим, че едно от условията е и изправянето на убийците на Катрина Макленън Грант пред правосъдието.

— Разбрали сте ме погрешно — каза Бел с лукава усмивка, без да отстъпва и на инч. — Госпожо Чарлсън, аз не се интересувам ни най-малко от парите на сър Бродерик. Но трябва да поставя едно условие.

— Грешите — гласът на Сюзън Чарлсън зазвуча по-остро. — Случаят е от компетенцията на полицията. Вие не сте в позиция да поставяте условия.

Бел постави решително ръка върху плаката.

— Мога да изляза ей сега през тази врата с плаката и да забравя, че някога съм го виждала. Никак не ми е трудно да лъжа пред полицията. Нали съм журналистка, в края на краищата. — Тя започваше да се забавлява повече, отколкото бе очаквала. — Вашата дума срещу моята, госпожо Чарлсън. Освен това ми е ясно, че вие не бихте искали да си тръгна. Едно от уменията, които трябва да придобие преуспяващият журналист, е да преценява правилно хората. А аз забелязах реакцията ви, когато видяхте това нещо. Вие знаете, че е истинско, а не някакъв фалшификат.

— Държите се крайно агресивно — отбеляза почти небрежно Сюзън Чарлсън.

— Предпочитам да определям поведението си като пробивно. Не съм дошла тук да се карам с вас, госпожо Чарлсън. Искам да помогна. Но не и да го направя безплатно. От опит знам, че богатите хора не оценяват онова, за което не им се налага да плащат.

— Нали казахте, че не се интересувате от пари.

— Така е, не се интересувам. Затова пък се интересувам от репутацията си. А моята репутация се гради не само върху умението първа да публикувам материала, но и върху способността да разкрия историята зад него. Струва ми се, че в някои отношения с моя помощ възелът би се разплел по-лесно, отколкото с помощта на официалните инстанции. Убедена съм, че ще се съгласите с мен, когато ви обясня, откъде съм взела този плакат. Единственото, което искам, е да не ми пречите да се занимавам със случая. А извън това бих искала също вие и вашият шеф да сте склонни да помогнете, ако възникне нужда да се споделя информация за случилото се по времето, когато Катрина е била отвлечена.

— Това е много сериозно искане. Сър Бродерик не е човек, който се съгласява с готовност да се наруши недосегаемостта на личния му живот. Надявам се, разбирате, че аз нямам власт да ви обещая онова, което искате.

Бел повдигна леко едното си рамо.

— В такъв случай може да се срещнем отново, когато ще бъдете в състояние да ми дадете отговор.

Тя плъзна плаката по масата и отвори папката, за да го прибере обратно в нея.

Сюзън Чарлсън стана.

— Ако можете да ми отделите още няколко минути, бих могла да ви отговоря още сега.

В този момент Бел разбра, че е спечелила. За Сюзън Чарлсън това имаше прекалено голямо значение. Щеше да убеди шефа си да приеме споразумението. Бел не беше изпитвала такава възбуда от години. Това не означаваше само порой от статии и материали по вестниците, въпреки че действително не би имало вестник по света, който да не прояви интерес към темата. Особено след случая „Маделин Маккан“. Достъпът до загадъчния Броуди Грант плюс възможността да бъде разкрита съдбата на изчезналия му внук — това създаваше възможност за бестселър. „Хладнокръвно“ на новото хилядолетие. Това щеше да бъде нейният път към лесното забогатяване.

Бел сподави едно изкискване. Може би щеше да успее да използва печалбата, за да купи онази запустяла къща и тогава историята би описала пълен кръг. Трудно бе да си представиш по-умел удар.

Четвъртък, 28 юни 2007

Нютън ъв Уиймс

Бяха изминали няколко години, откакто Карен за последен път бе минавала по тесния път към Нютън ъв Уиймс. Но беше очевидно, че селцето бе претърпяло същата трансформация, както и подобните нему селца, които бяха по-близо до главния път. Желаещите да живеят тук, продължавайки да работят в града, се бяха нахвърлили алчно и на четирите селца край залива Уиймс, откривайки възможност за живот сред природата в някогашните мрачни редови миньорски къщички. Сливаха няколко къщурки с по една спалня и създаваха луксозни селски вили, задните дворове се превръщаха в зимни градини, откъдето светлината нахлуваше свободно в някогашните сумрачни кухни и дневни. Селата, които бяха започнали да се опразват и запустяват след злополуката в мината „Майкъл“ през 1967 година и закриванията на мини след стачката през 1984 година, заживяваха втори живот като селища спални, където единствената представа за общност на населението беше участието във вечерта на викторините в кръчмата. В селските магазини човек можеше да си купи ароматизирана свещ, но не и пинта мляко. Можеше да се разбере, че това някога е било миньорско селище, единствено благодарение на умаления модел на подемно съоръжение, обкрачващ мястото, където частната железопътна линия, по която бяха пренасяли с открити вагони товари въглища за временната крайна станция Торнтън, пресичаше главния път. Сега белосаните миньорски редови къщички изглеждаха като съзнателния избор на някой архитект, поставил си за цел да покаже как са изглеждали местните селца. Историята им беше победена от дизайнерското им настояще.