Вал Макдърмид - Владение на мрака

После се връщаше у дома. Вече не купуваха мляко за чая — когато изобщо успяваха да намерят чай. Имаше сутрини, когато Джени и Мик започваха деня с по чаша гореща вода. Това не се беше случвало често, но и един път бе достатъчен да им напомни колко лесно е да се търкулнеш в пропастта.

След като пийнеше нещо топло, Джени тръгваше с чувала да събира достатъчно съчки за огъня, за да осигури няколко часа топлина вечерта. С това събиране на дърва и обичая на разните профсъюзни дейци да ги наричат „другари“ беше започнала да се чувства като сибирска селянка. Но поне имаха късмета да живеят близо до източник на гориво. Тя знаеше, че на други хора им е много по-тежко. За тяхно щастие не бяха зазидали откритата камина в дома си. Бяха я запазили заради отпусканите допълнително на миньорите евтини въглища.

Тя изпълняваше механично работата си, не обръщаше особено внимание на онова, което се случваше около нея, и прехвърляше наум последното си сдърпване с Мик. Понякога й се струваше, че единствено трудностите са причина още да не са се разделили, че само нуждата от топлина ги кара да делят легло. Стачката бе сближила някои двойки, но немалко се бяха разделили, както се цепи дърво под ударите на брадва — още след първите месеци, когато изчезнаха и последните им запаси.

В началото не беше толкова тежко. След последната вълна от стачки през седемдесетте години миньорите припечелваха добре. Те бяха кралете на профсъюзното движение — добре платени, добре организирани и самоуверени. В края на краищата, нали именно те свалиха правителството на Тед Хийт навремето? Бяха недосегаеми. А разполагаха и с необходимите средства, за да го докажат.

Някои харчеха на поразия — ходеха на почивки в чужбина, където можеха да излагат млечнобялата си кожа и миньорските си „татуировки“ на слънцето, купуваха лъскави коли със скъпи стереоуредби и нови къщи, които изглеждаха прекрасно, когато се нанасяха в тях, но почти веднага след това започваха да проявяват дефектите си. Но повечето, научени на предпазливост от историята, спестяваха по нещо. Разполагаха с достатъчно пари, за да покриват вноските по ипотеките, да изхранват семействата и да плащат сметките за отопление в продължение на няколко месеца, ако останеха без доходи. Първоначално профсъюзите даваха добри пари на мъжете, които се качваха на коли и микробуси и заминаваха, за да се присъединят към стачните постове пред работещите мини, електростанции и коксови заводи, и да пречат на местните работници да влизат в тях. Но полицията започна да взема все по-строги мерки, за да попречи на тези стачни постове да стигат до предназначенията си, а никой не проявяваше особено желание да плаща на хора, които не са успели да постигнат целта си. Нещо повече, по онова време профсъюзните шефове бяха прекалено заети с усилия да укрият милионите си от правителствените проверки, за да хвърлят пари за една битка, която дълбоко в себе си приемаха като загубена. Така че и тази струйка от средства пресъхна, и единственото, което оставаше на миньорските общности да преглъщат, бе собствената им гордост.

Джени бе преглътнала голяма част от гордостта си през изминалите девет месеца. Всичко започна още в началото, когато бе чула, че шотландските миньори ще подкрепят миньорите от Йоркшър в национална стачка — но не от Мик, а от Артър Скаргил, председателя на националния миньорски профсъюз. Не го научи лично от него, разбира се, а просто чу лаещите му словоизлияния в телевизионните новини. Вместо да се върне от заседанието на миньорското дружество и да й каже какво предстои, Мик бе останал да пие в бара с Анди и останалите си приятели от профсъюза, сякаш парите никога не биха могли да бъдат проблем за тях. Празнуваха, надавайки бойния вик на „крал Артур“ — „Миньорите, обединени, не могат да бъдат победени“.

Жените съзнаваха колко безнадеждно е всичко още от самото начало. Миньорска стачка се започва в началото на зимата, когато търсенето на гориво е най-високо — а не през пролетта, когато всеки изключва отоплението. А когато се предприемат сериозни действия на работниците в индустрията срещу кучка като Маргарет Тачър, трябва да си пазиш гърба. Спазва се трудовото законодателство. Спазва се профсъюзното законодателство. Организира се национално допитване. Не може да се разчита на някаква съмнителна интерпретация на резолюция, приета три години по-рано по друг повод. О, да, жените знаеха, че всичко е безсмислено. Но си мълчаха, и за първи път създадоха своя организация в подкрепа на мъжете си. Верността беше най-важна в миньорските селца и общности.