Вал Макдърмид - Владение на мрака

Затова Мик и Джени все още бяха заедно. Джени понякога се питаше дали Мик не е с нея и Миша просто защото няма къде другаде да отиде. Родителите му бяха починали, нямаше братя и сестри, очевидно нямаше друго място, на което би могъл да подири подслон. Веднъж му беше задала този въпрос, а той застина като статуя в продължение на един много дълъг миг. После отвърна шеговито, отрече да е имал желание да се махне и й напомни, че Анди винаги би го приютил в къщичката си, ако искаше да си отиде от тях. Затова и нямаше причина тя да предполага, че този петък се различава по нещо от който и да било друг ден.

— Значи не му беше за първи път да вземе боите и да изчезне за цял ден? — попита Карен. Каквото и да се въртеше в главата на Джени Прентис, то бе много повече от оголения скелет на събитията, който бе склонна да й представи.

— Правеше го поне четири-пет пъти седмично.

— Ами вие? Как прекарахте остатъка от деня?

— Отидох в гората да събирам дърва за огъня, после се върнах и гледах новините по телевизията. „Крал Артур“ се изправи пред съда за възпрепятстване на работата на полицията по време на битката при Оргрийв 8 8 Под това име е известен сблъсъкът между полиция и стачни постове в Оргрийв, Южен Йоркшър, по време на миньорската стачка. През 1991 година полицията на Южен Йоркшър е осъдена да изплати половин милион паунда на трийсет и деветимата миньори, арестувани след въпросните събития. — Б.пр. . На този ден „Банд Ейд“ 9 9 Супергрупата, организирана от Боб Гелдоф и Мидж Юър за набиране на средства за гладуващите в Етиопия. — Б.пр. се изкачиха на първо място в класацията. Казвам ви, ако можех, щях да им плюя в лицата. Такива усилия за деца, живеещи на хиляди мили от тук, докато на прага им имаше гладуващи деца. Къде бяха Боно и Боб Гелдоф, когато нашите деца се събуждаха в Коледната сутрин и в окачените им на камината чорапи нямаше нищо?

— Сигурно ви е било трудно — каза Карен.

— Все едно, че ни удариха плесница. Нямаше нищо вълнуващо в това да помагаш на миньорите, нали? — Горчива полуусмивка озари лицето й. — Е, можеше да бъде и по-лошо. Можеше да ни се наложи да търпим онова лицемерно лайно Стинг, да не говорим пък за шибаната му лютня.

— Точно така — Карен не можеше да скрие, че думите на Джени я бяха развеселили. В тези миньорски общности бързо прибягваха до черен хумор. — Е, какво направихте, след като новините свършиха?

— Отидох в миньорското дружество. Мик беше споменал, че ще раздават храна. Наредих се на опашката и после се прибрах с пакет спагети, кутия консервирани домати и две глави лук. И кубче пресован шотландски бульон. Спомням си, че бях много доволна от постижението си. Прибрах Миша от училище, после ми хрумна, че може да я поразвеселя, ако започнем да слагаме коледната украса, и се заехме именно с това.

— Кога ви стана ясно, че Мик закъснява прекалено?

Джени помълча, въртейки с пръсти едно от копчетата на престилката.

— По онова време на годината мръкваше рано. Той обикновено се прибираше много скоро след мен и Миша. Но тъй като украсявахме къщата, не забелязах как минава времето.

Карен си каза, че тя лъже. Но защо? И какво криеше?

Джени бе една от първите на опашката пред Миньорското дружество, и се бе прибрала бързо у дома с оскъдната си плячка, решена да приготви супа, за да има нещо вкусно, което да поднесе с чая 10 10 Във Великобритания често със следобедния чай се поднася и основното ядене за деня. — Б.пр. . Тя мина покрай баните при изхода на мината и забеляза, че къщите на съседите й тънат в мрак. Напоследък НИКОЙ не оставяше някоя лампа да свети, когато излизаше от дома. Всяко пени имаше значение, когато дойдеха сметките за тока.

Когато зави по пътечката към входа, тя трепна и се отдръпна уплашено. Някакъв силует се отдели от сенките — въображението я накара да го види огромен. Тя издаде някакъв звук, нещо средно между ахване и стон.

— Джени, Джени, спокойно. Аз съм, Том. Том Кембъл. Съжалявам, не исках да те плаша.

Очертанията на силуета станаха по-ясни и тя разпозна едрия мъж, застанал пред входната врата.

— Господи, Том, колко ме уплаши — каза Джени недоволно, мина покрай него и отвори вратата. Съзнавайки, че студът в къщата просто спираше дъха, тя поведе госта към кухнята. Незабавно напълни тенджерата за супа с вода и я сложи на печката. Газовият котлон започна да излъчва слаба топлина. После се обърна и застана лице в лице с госта в следобедния сумрак. — Как вървят работите ти?