Вал Макдърмид - Владение на мрака

— Вие с баща ми сте живели доволно и спокойно с чужди пари, и сте имали възможността да правите това, което искате — как по-точно сте подпомогнали с това борбата срещу световния капитализъм? — Гейбриъл дори не се опита да прикрие присмеха в тона и изражението си. — Ако дядо ми беше проявил склонност да подкрепи желанието на майка ми да се занимава с изкуство, всички тези неща изобщо не биха се случили. Не ми казвай, че сте го направили с някаква възвишена цел. Направили сте го, защото сте искали да постигнете своето и сте намерили начин да накарате някой друг да плати за това.

Той размаха нетърпеливо джойнта. Не искаше да губи последните останки от яснота в съзнанието си.

— Хайде сега, Гейб, не прибързвай с издаването на присъди.

— А защо не? Нима тази идея с Джезуалдо не е свързана именно с това? Като че ли последното, което той е направил на този свят, е да ме подкани да го съдя. Дали ще го видя като убиец или като човек, изкупил греха си със своето творчество? Или с това, че ме е обичал и е вложил всичко от себе си, за да ме отгледа и възпита? — Гейбриъл започна да се рови в писмото, търсейки последната страница. — Ето, тук е написано със собствената му ръка: „От теб зависи дали ще ме обвиняваш или ще ми простиш“. Искал е сам да реша как да приема онова, което сте извършили.

Гневът се разгаряше у него като пламък, изпълваше го и му пречеше да разсъждава разумно. „Тоби също имаше пистолет“.

— А ти би трябвало да му простиш — каза Матиас. — Съмняваш се в мотивите ни, но аз ти казвам, че единственото, което той искаше, беше да може да живеят заедно с Кат. Обстоятелствата бяха против тях. Искахме само да възстановим донякъде равновесието, Гейб.

Спокойното му самодоволство подейства на Гейбриъл като предизвикателство.

— А кога това ви е дало правото да правите изборите ми вместо мен?

— За какво говориш?

— Говоря за вас с Даниъл, които сте избрали какво мога да знам за своята самоличност и кога ще е най-добре да го узная. Държали сте ме настрана от роднините ми. Излъгали сте ме за миналото ми, подвеждахте ме да мисля, че на този свят си нямам никого, освен Даниъл, теб и Урсула. Отнели сте ми възможността да израсна, познавайки дядо си. Баба ми можеше да е още жива, ако бях при нея по онова време.

Матиас издиша широка струя дим.

— Гейб, за нас връщането беше невъзможно. Вярваш ли, че израстването под диктата на Броуди Грант би било по-приятно от живота, който имаше тук? — Той изсумтя презрително. — Не би го казал, ако имаше някаква представа колко труден беше животът на Кат заради него.

Той стана, извади блокче хашиш и си отряза едно парче.

— Но аз нямам тази представа, нали? Защото никога не съм имал възможността да си я съставя, благодарение на вас и на това, че сте избирали вместо мен. — Гейбриъл удари по масата с отворена длан. — Е, сега смятам да наваксам пропуснатото. Ще се върна в Шотландия. Ще намеря дядо си и смятам да го опозная сам. Може пък да не е такова чудовище, каквото го представяте вие с Даниъл. Може би просто е искал най-доброто за дъщеря си. А съдейки по това — той потупа писмото с ръка и хартията сякаш запърха под ръката му в сумрака, — е имал известно основание, нали? Баща ми не е бил чак образцов гражданин, какво ще кажеш?

Матиас пусна ножа и загледа втренчено Гейбриъл.

— Струва ми се, че връщането в Шотландия не е добра идея.

— Защо не? Време ми е да опозная близките си, не мислиш ли?

— Въпросът не е в това.

— А в кое?

Матиас направи лек, безпомощен жест с ръце.

— Нали ще искат да знаят къде си бил през изминалите двайсет и няколко години. А това ще създаде известен проблем за мен.

— Какво общо има това с теб?

— Помисли малко, Гейб. Няма срок на давност за престъпления като убийство и отвличане. Ще тръгнат по следите ми и ще ме приберат в затвора до края на живота ми.

„Тоби също имаше пистолет“.

— Няма да кажа никому нещо, което би ги насочило към теб — каза Гейбриъл и изви презрително устни. — Не е необходимо да трепериш за кожата си, ще се погрижа за това.

Матиас се разсмя.

— Ти наистина нямаш никаква шибана идея кой е дядо ти. Мислиш, че можеш ей така да откажеш нещо на Броуди Грант? Той ще изрови историята на цялото ти минало, ще проследи и открие всяко наше движение през изминалите години. Няма да се успокои, докато не ме разпъне на кръст. Тук не става дума само за теб.

— Става дума за моя живот! — Двамата вече крещяха, възмущението и страхът подклаждаха параноята, събудена от наркотика и освободена от падналите поради алкохола задръжки. — Ако може да има мен, защо, по дяволите, дядо ми би се интересувал от теб?