Вал Макдърмид - Владение на мрака

А сега като че ли бе станало именно това. Проклетата Бел Ричмънд с нейното упорито ровене щеше да унищожи единствената надежда, в която се бе вкопчил през последните няколко седмици. Тя разбираше, че е напипала нещо. Гейбриъл не беше имал много вземане-даване с медиите, но знаеше достатъчно, за да е наясно, че сега, когато вече се беше добрала до необходимите й нишки, тя нямаше да се успокои, докато не успее да го прикове с откритията си. А когато публикуваше сензационните си разкрития, всяка надежда да заживее нов живот в семейството на майка си щеше да рухне. Броуди Грант надали би прегърнал с радост един убиец. Гейбриъл не можеше да допусне такова нещо. Не можеше за втори път да загуби всичко. Не беше честно. Никак не беше честно.

По някакъв начин съумя да съхрани самообладание и да срещне упорития поглед на неотклонно насочените й към него очи. Трябваше да разбере точно колко знае тя.

— А какво се е случило тогава според вас? — попита той с присмехулна усмивка. — Или може би по-скоро трябва да се поинтересувам каква е вашата версия на събитията, която смятате да представите пред света?

— Мисля, че вие сте убили Матиас. Не знам дали сте подготвяли убийството, или сте го извършили, тласнат от някакъв внезапен импулс. Но както вече казах, има свидетел, който ще потвърди, че ви е видял заедно по-рано същия ден. Единствената причина, поради която още не е отишъл в полицията е, че не осъзнава значението на онова, което е видял. Разбира се, ако аз му го обясня… Е, това не е висша математика, нали, Адам? Трябваха ми три дни, за да ви намеря. Знам, че карабинерите не се славят с особена съобразителност, затова нека приемем, че на тях търсенето ще им отнеме малко повече време. Достатъчно, за да успеете да потърсите закрилата на дядо си — така бих предположила аз. Но аз забравям, той не е ваш дядо, нали? Това е просто някаква моя фантазия.

— Не можете да докажете нито едно от тези неща — каза той. Наля остатъка от виното в чашата й, после тръгна към стойката с бутилки, за да вземе нова. Чувстваше се притиснат в ъгъла. Беше преживял жестоко изпитание. А сега тази проклета жена щеше да го лиши от последната надежда, която го крепеше. С предизвикателната си реплика той искаше да й даде шанс да го възпре да не извърши онова, което трябваше да извърши, за да й попречи да осъществи намеренията си.

Той хвърли поглед през рамо към нея. Всъщност в този момент Бел не му обръщаше особено внимание — тя беше увлечена от преследването, съсредоточена в опитите си да насочи разговора в желаната от нея посока. Отвърна разсеяно:

— Има си начини за това, и аз ги познавам, всички до един.

Беше й дал шанс, но тя не се възползва от него. Миналото му беше непоправимо съсипано. Оставаше му единствено бъдещето. Не можеше да й позволи да му го отнеме.

— Не ми се вярва — каза той, пристъпвайки към Бел така, че да застане зад гърба й.

В последния миг някакъв примитивен предупредителен сигнал се задейства в мозъка й и тя се извърна точно навреме, за да види проблясъка на острието, което се насочваше нетрепващо към нея.

Къркалди

След като Фил направи първата крачка, събитията се развиха с главоломна бързина. Смъкваха се дрехи. Кожа се притискаше в трескаво пламнала кожа. Той отгоре. Тя отгоре. После в спалнята. Тя просната по лице, вкопчила се в таблата на леглото, ръцете му — обхванали гърдите й. Когато най-сетне се наложи да си починат, преди да започнат отново, двамата се отпуснаха, легнали на една страна и се загледаха един в друг с широки, глуповати усмивки на лицата.

— Какво стана с така наречената „любовна игра“? — попита Карен, потискайки надигащото се кикотене.

— Съвместната работа в продължение на толкова години може да се брои за любовна игра — отвърна Фил. — Съвсем ме беше подлудила. Знаеш ли, умът ти е не по-малко секси от тялото ти.

Тя плъзна ръка надолу между телата им и докосна с пръсти меката кожа под пъпа му.

— Толкова отдавна искам да направя това.

— Аз също. Но наистина не исках да обърквам служебните ни отношения. Ние сме добър екип. Не исках да рискувам да проваля това. И двамата обичаме прекалено много работата си, за да си го позволим. Да не говорим пък, че е против правилата.

— Е, какво се е променило междувременно? — попита Карен и почувства как стомахът й се свива.

— В Дънфърмлин се освобождава място за инспектор и имам неофициално уверение, че то може да бъде мое, стига да се кандидатирам.

Карен се отдръпна от него и се поизправи, облегната на лакът.