Вал Макдърмид - Владение на мрака

Когато се прибрах при Катрина, тя беше извън себе си. Доколкото си спомням, и двамата не спахме през онази нощ. Но когато се съмна, осъзнахме, че ще се наложи да осъществим докрай идеята й. Освен че искахме да започнем нов живот, сега вече се налагаше да заминем колкото е възможно по-надалеч от Анди. И така, заехме се да правим планове.

По ирония на съдбата смъртта на Анди реши единия ни проблем с фиктивното отвличане — къде да скрием Катрина и теб, така че никой да не ви види. Хрумна ми да фалшифицирам бележка с почерка на Анди за в случай, че някой от семейството му мине през къщата, за да провери защо не се обажда. Не беше истинско прощално писмо на самоубиец. Не исках да ги разстройвам, затова написах текст, който да звучи двусмислено. Знам, че това звучи ужасно, но описвам нещата такива, каквито бяха, не се опитвам да се оправдавам. Както вече казах, направих неща, от които се срамувам, но ги направих от любов.

Изчакахме да мине малко време, преди да инсценираме отвличането, защото не искахме някой да направи връзка между него и моето изчезване. Освен това искахме да бъдем сигурни, че семейството на Анди ще приеме, че той е заминал, и че на никой няма да му хрумне да се отбие в къщата му. Срам ме е да си призная, че фалшифицирах почерка му на две пощенски картички, заминах на север след Нова година и ги изпратих, за да бъда сигурен, че няма да отидат до къщата, за да проверят дали не се е върнал. Трябваше да сме сигурни, че там ще бъдем в безопасност.

В уречения ден тримата се пренесохме в дома на Анди с твоите дрехи и играчки и останахме там до нощта, когато трябваше да се осъществи предаването на откупа. Тоби се появяваше рядко — той търсеше лодки. Бяхме решили да организираме предаването на място, откъдето да можем да избягаме с лодка. Бяхме казали на Грант да не съобщава нищо на полицията, но не бяхме убедени, че той ще изпълни инструкциите ни, затова се надявахме да изненадаме полицията с бягството по вода.

По онова време Тоби живееше на яхтата на баща си, която имаше каюта с четири легла. Той разбираше от лодки и беше решил, че трябва да избягаме с надуваема лодка с извънбордов двигател. Познаваше някакъв човек, който имал такава лодка в един хангар в Джонстаун. Предполагаше, че никой няма да забележи липсата на лодката преди май, и това ни се стори добра идея.

Така или иначе, дойде нощта, когато трябваше да получим откупа и ние потеглихме. Бяхме се разбрали Катрина да отиде да получи парите, а после да те предадем на майка й. Щяхме да тръгнем обратно с Катрина, а на другия ден тя щеше да се появи край някое шосе, уж оставена там от похитителите, след като са се убедили, че парите и диамантите са истински. Междувременно аз щях да дам на Тоби неговата една трета и той щеше да си замине, а аз да отпътувам на север, в планините, и да потърся място, на което бихме могли да живеем и работим.

Нищо не стана така, както си го бяхме представяли. Мястото гъмжеше от въоръжена полиция, макар че ние не бяхме наясно с това. Тоби също имаше пистолет, макар че аз разбрах това едва след като слязохме от лодката на мястото на срещата. И Грант също имаше пистолет. Това бяха необходимите условия за катастрофа, и действително се стигна до катастрофа.

Дори след толкова много време ми се свива гърлото, когато си спомня онази нощ. Всичко вървеше по план, но по някаква причина майката на Катрина разигра някаква сцена при предаването на откупа. Грант се изнерви и започна да размахва пистолета. Тогава Тоби изключи прожектора и започна стрелбата. Катрина беше улучена при престрелката. Бях с очила за нощно виждане, купени от магазин за армейско оборудване. Видях я как падна само на няколко фута от мен. Изтичах до нея. Тя умря в ръцете ми. Всичко свърши за секунди. Тя беше изпуснала сака с откупа, когато я застреляха, и Тоби го сграбчи. Не знаех какво да правя. Ти беше при лодката, в кошчето си. Имахме намерение да те оставим на това място, но сега ми беше ясно, че не мога да те оставя, не и след като майка ти загина. Не можех да те оставя на Грант, за да те възпита като свой образ и подобие. И така, ние побягнахме към лодката. Взех те с кошчето, качих те обратно на борда и потеглихме колкото можехме по-бързо.

Единственото нещо, което мина по план, беше онова, което измислихме, за да избегнем възможността да ни заловят с помощта на проследяващи устройства. Откупът беше смесен — банкноти и нешлифовани диаманти. Пренесохме парите в друга чанта, която бяхме донесли със себе си, а първата изхвърлихме във водата. А после натопих чантата с диамантите в морето. Предположихме, че водата би повредила всякакви предаватели, които биха могли да сложат сред тях. Явно това свърши работа, защото никой не ни проследи, докато се носехме с пълна сила към Дайзарт, където яхтата на Тоби беше акостирала още преди няколко дни. Разстоянието беше само няколко мили, затова стигнахме дотам още преди хеликоптерът да се издигне във въздуха. Чувахме го и го виждахме от лодката. Когато всичко приключи, Тоби потопи гумената лодка по-надалеч от брега. После се скрихме в яхтата до зазоряване и потеглихме със сутрешния прилив. Ако трябва да кажа истината, бях в състояние на шок. На няколко пъти се канех да отида до най-близкия полицейски участък и да се предам. Но Тоби се владееше и спаси всички ни.